| КРОСС |
Отношенията на България с останалия свят
Николай Младенов, министър на външните работи, в интервю за Нова телевизия, „Здравей, България”
Водещ: Външният министър Николай Младенов – мой гост в „Здравей България”. Добро утро. Как сте?
Николай Младенов: Добро утро, благодаря, добре.
Водещ: Спите ли нощем?
Николай Младенов: По-малко.
Водещ: По-малко през последните седмици. Как е дъщеричката ви?
Николай Младенов: Благодаря, когато ни остава да спим, добре.
Водещ: Стига с личните въпроси, минаваме към политика. Вчера, имахте среща с посланиците, руските посланици. Говорихте за най-важните приоритети пред тях, един от тях – Русия. Това, което сте им казали, че трябва да се търси верен подход към Русия. Към момента не е верен подхода, бъркаме някъде?
Николай Младенов: Две неща бих казал по този въпрос. Първо, традиционно в България или мразиш, или обичаш Русия, средно положение, като че ли нямало в обществения дебат, което е много грешно. Защото Русия вече не е Съветски съюз от едно време, нито България е Народна република от едно време. Трябва да имаме доста по-различен подход в отношенията си.
Водещ: При политическите партии, горе-долу е така.
Николай Младенов: Със сигурност не е вече. Второ, когато говорим за Русия, напоследък става ... разговорът се насочва все към енергийната тема, а нашите отношения имат доста богат спектър, който трябва да се развива, в културата, в образованието, в търговията най-вече, в туризма – руският пазар е един от най-големите за туристи...
Водещ: Кой насочва разговора в енергийната тема – повече те, или повече ние?
Николай Младенов: В общи линии то обективно е насочено в тази посока, имайки предвид големите проекти, които се наследиха и по които трябва да се вземат решения. Моята задача, и мисля че задачата на всички нас е да имаме един разумен диалог, който включва всички останали теми, държави, които имат отношения... Разбира се, по някои теми няма да сме съгласни, по други теми ще сме съгласни. Ще имаме политически различия по едни, по други ще постигаме споразумения, но това е нормалния живот. На мен не ми се иска отношенията ни с нито една страна в света да бъдат еднопластови.
Водещ: Има ли силно руско лоби в България, според вас, енергийно?
Николай Младенов: Има доста голяма част от енергийните интереси в България, които имат връзки с Русия. Сега, дали ще го наречем лоби... може и лоби да го наречем, да.
Водещ: По принцип няма проблем с думата. В някои държави лобизма...
Николай Младенов: Не, въпросът е какво разбираме под тази дума, когато говорим.
Водещ: Лоби толкова силно и оказващо толкова голям натиск, че да сменя министри, например?
Николай Младенов: Не, това със сигурност не. Няма никаква причина да се смята, че някой извън правителството определя кой да бъде министър и каква политика да води правителството. Именно, това е хубаво на лобитата, че всяко лоби си казва какво мисли, но в крайна сметка то не решава, решението се взима от тези, които са избрани с народния вот.
Водещ: Какво би се случило, ако българската държава тропне по масата и каже категорично „не” на АЕЦ „Белене”? Какво би се случило с отношенията ни с руската държава?
Николай Младенов: Понякога животът ни е малко по-сложен, отколкото човек си го представя като стои в студиото на една телевизия или в един вестник, но пак казвам...
Водещ: Излизаме от време-навреме...
Николай Младенов: Знам, че излизате, но ние трябва да сме тези, които трябва да взимаме някакви решения. Отношенията ни с една държава не са само един проект. И пак се връщам на това, което казах в началото по отношение на Русия. Дали само енергийни, дали само конкретен един проект, това не е всичко, което изчерпва отношенията ни с една държава. Още повече, когато говорим за „Белене”, има конкретни споразумения, конкретни ангажименти, конкретни натрупвания, които се анализират, които се взимат предвид когато се формулира едно решение. Но не трябва да се очаква, че ако решението е в едната или в другата посока, видиш ли, от това ще последват някакви... тотални промени в политиката на една страна. п
Водещ: Добре, да ви питам така – вчера беше ли взето категорично решение за „Белене”?
Николай Младенов: Вчера имаше разговор между министър-председателя и руският министър-председател. Предстоят срещи на министъра на икономиката в следващите дни в Русия...
Водещ: А министърът на финансите в САЩ?
Николай Младенов: Да.
Водещ: Вярна е тази информация?
Николай Младенов: Да, това е друг въпрос, но ако искате да напълним картинката. Срещах се с посланик Морнингстар преди няколко дена в Брюксел, но това е общата картина, която имаме. В крайна сметка, утре имаме заседание на МС, на което ще бъде обсъдено и резултатите от разговора на двамата министър-председатели, след което министър на икономиката ще пътува до Русия...кой ден точно не мога да ви кажа. Не знам тази сутрин какво е договорено. Но това са нормални отношения между две страни в рамките на един или друг проект.
Водещ: Утре ви казва министир-председателят какво точно са се разбрали с Владимир Путин, а Делян Добрев с мандат отива...
Николай Младенов: Утре има обсъждане в МС на тази тема, сигурен съм, да.
Водещ: Според вас, в крайна сметка... поискано ли е поредно отлагане от страна на руския премиер? Поредно отлагане на решението?
Николай Младенов: Пак ви казах. Нека мине утрешното обсъждане в МС, нека министър Добрев да си проведе срещите в Русия и тогава ще...
Водещ: Но защо се пази в тайна това нещо. В неделя премиерът каза: -В понеделник ще бъде съобщено решението... Всички останахме с впечатлението, че решението е взето и просто остава мъжката, по мъжки, да се разберат двамата лидери на двете държави.
Николай Младенов: И всичко това ще стане ясно след заседание на МС, утре и след срещата на министър Добрев в Москва. Не виждам какво очаквате сега? Това, че министър-председателите са говорили по телефона и всички сега изведнъж да кажем – дайте сега тук да обясняваме какво е станало ли?
Водещ: Вие не очаквахте ли решение вчера?
Николай Младенов: Аз знам какво е решението, но...
Водещ: Но няма да го кажете?
Николай Младенов: ...въпросът е, че има някакъв процес, който трябва да бъде извървян. Извървяването на този процес все пак изисква още няколко действия, които да бъдат направени. Но, в крайна сметка, искам да уверя абсолютно категорично всички, че решенията по отношения на този проект „Белене”, по отношение на всички енергийни проекти, по отношение въобще на цялата тема за енергийната независимост на България, не се взимат на базата на някакво решение кой ни е по-симпатичен, и кой не ни е симпатичен. Взимат се на базата на това, кое осигурява на Република България най-важното нещо – диверсификация на източниците на енергия и диверсификация на пътищата, по които тази енергия стига до нашата страна. Затова ако разширим спектъра по темата „Белене”, за нас ключови проекти остават всички проекти, които са в южния коридор, които доставят газ на България по нови пътища, изграждането на интерконекторите с Гърция, с Турция...
Водещ: Нещо, което не успяхте да договорите в Турция...
Николай Младенов: Напротив, аз мисля, че договорихме това, което доста дълго време не беше договорено.
Водещ: Подписахте ли нещо?
Николай Младенов: Подписахме до края на месец май, ако не ме лъже паметта, да приключим разговорите. Вече има достатъчно технически условия за това как ще изглежда, къде ще минава...
Водещ: Само да уточним за хората, защото влязохме в разговора, интерконектора – възможността да се добива газ...
Николай Младенов: Интерконектор, означава, че най-грубо казано ако сега единственият начин газ от България за Турция да стигне транзитно, това е руският газ, който минава през България към Турция, и ако ние имаме нужда, поради някакви обстоятелства – криза и ли нещо друго, да получим газ от Турция, ние такава възможност досега в момента нямахме... дори да искахме да си го купим, защото системата не е изградено по този начин, нито имаме такава възможност по отношение Гърция. Изграждането на тези връзки ще ни позволи, ако имаме нужда в някаква определена ситуация да купим от едната страна, от другата...
Водещ: Да не се разчита само на руснаците, най-простичко казано. Сложната дума диверсификация...
Николай Младенов: Сложната дума диверсификация не е чак толкова сложна, защото няма страна на света, която да иска или да е доволна от това, да бъде зависима от един доставчик, който и да е този доставчик. Не става въпрос дали доставчикът е добър или лош, но в крайна сметка, когато...
Водещ: Но ако няма силно лоби на руснаците в България, защо този въпрос не е решен толкова дълго време, дори в рамките на вашия мандат?
Николай Младенов: Тези неща се изграждат малко сложничко, тези неща не стават от вчера за днеска. Ако бяха започнати 90-та година, сега щяхме да сме забравили за тях.
Водещ: Толкова време ли е необходимо – двадесет години?
Николай Младенов: Различно време е необходимо за различните връзки. Но това, което ние сега сме фиксирали като приоритет, в крайна сметка, след много дълго лутане, няма ли липса на финансиране, проектиране и какво ли не..., типично нашенски, може да си представите през последните години, сме определили ясно и категорично къде са нашите приоритети. Коя година беше кризата, 2008 година, зимата..., между 2008 година...
Водещ: Говорим за кризата Украйна-Русия...
Николай Младенов: Да, 2008-ма, зимата ако не се лъжа.... Когато тази криза се случи, двадесет години преди това ние много добре в България всички знаехме, че сме зависими едностранно от един доставчик, но никой не направи нищо по въпроса. От 2009 година до момента, имаме доста сериозен напредък в това отношение, най-бързият интерконектор, който може да се изгради, ако не се лъжа е с Гърция, защото е в най-напреднала фаза проектирането. Това, което искаме да форсираме връзката с Турция, защото тя ни дава достъп до различни други източници, възможност да купуваме от други пазари, най-общо казано. Разширяването капацитета на нашите хранилища и т.н. Има доста други неща, които трябва да бъдат направени.
Водещ: Добре, да се върнем към посланиците, които сте помолили да съдействат за излизане от кризата?
Николай Младенов: Да.
Водещ: Та посланиците ще играят роля на търговски аташета, или...?
Николай Младенов: Не, недейте да профанизирате разговора по този начин.
Водещ: Как?
Николай Младенов: Това, което за мен е приоритет, вчера заявих на всички български посолства, че в ситуация, в която българската държава все още изживява ефектите на икономическата криза, не може нашите представителства зад граница да бъдат изолирани от тези процеси. Тоест, пред тях стоят две, ако мога простичко да го формулирам, две ясни задачи. Първо, да помагат на български компании да осъществяват износ в чужбина, тоест, да разширяват пазарите си. Защото, когато една българска компания изнася навън, има достъп до нов пазар, това са работни места за България. И второ, да привличат инвестиции към страната ни.
Водещ: А работата на търговското аташе, каква е?
Николай Младенов: Едно е да работи търговското аташе, друго е самото посолство и посланикът на Република България да знае...
Водещ: Но търговското аташе прави това.
Николай Младенов: Той го прави технически, но друго е да знае посланикът, че това е част от неговите задължения. Защото, когато дойдох във външно министерство, едно от първите неща, които ми дадоха да подпиша, беше едно писмо до една българска компания, която се оплаква..., забравих вече в коя страна беше, нещо и се е случило. И писмото гласи: -Благодаря ви за вашия интерес, но моля, обърнете се към Министерство на икономиката, защото това е тяхната компетентност... Вие, като човек, който се интересува от това, което става в България, някъде да сте видели търговско аташе да ходи по министерствата от името на която и да е друга държава и да казва – тука нашата инвестиция, за тази, или за онази компания... – не, прави го посланика. Не виждам защо другите трябва да го правят спрямо нас, а ние да се свеним да го правим спрямо останалите...
Водещ: Казвате профанизиране на разговора. Посланиците ще поемат част от тези задължения, които са...
Николай Младенов: Те не ги поемат като част от задълженията, защото си има достатъчно място за това, което прави търговското аташе... Но в крайна сметка, това, което аз искам е, българските компании да знаят, че като отидат при българския посланик в която и да е държава в света, ще получат съдействие за износ, или каквото и да е търговско отношение, ако имат интерес да бъдат защитени, както всяка френска, английска или каквато и де е компания в България, отива при своя посланик и му казва – тук искаме това и това... По същия начин, по който нашите посланици винаги ще търсят възможности за разширяване инвестициите към България. И това трябва да се каже ясно и категорично, за да може да стане част от ежедневния начин, по който работим. Останалото да се свеним да го правим, да не искаме да го правим, означава, че ние оставаме българския бизнес в чужбина, който иска да излезе на пазарите в чужбина, на вълците... всеки да се оправя сам. Ти си частник, оправяй се, аз съм държавата, нямам работа с теб.
Водещ: Това решение го взехте след форума в Катар, ли?
Николай Младенов: Не, това е решение, което отдавна е взето...
Водещ: Защото чисто времево съвпада. Случи се там... случиха се определени гафове там, и ето сега, вие излизате с предложение.
Николай Младенов: Тази тема няма да я коментирам повече, защото дали има гафове или не, ще видим от резултатите, които излязат от посещението, което имахме.
Водещ: Защо бягате от тази тема?
Николай Младенов: Защото не смятам, че темата беше провал. Няма да вляза в тази дискусия. И това, че всички искат да видят на момента гратификация от нещо, което очакват да се случат, просто живота не работи по този начин. Когато в България дойдат инвестициите, когато в България влязат всички тези неща, които бяха договорени, тогава ще говорим кое е било успешно, и кое не е било успешно.
Водещ: Четете вестник „Капитал” или не ви е сред приоритетните?
Николай Младенов: От време навреме чета.
Водещ: Много любопитна статия имаше. Прави се сравнение как го правят в Канада, и как го правим ние – на форума в Катар. Канадците имат указания за своите бизнесмени, ако щете за съседна Америка, как среща може да се направи в 7 часа, но е важно да не се закъснява за тази среща, че 7 часа е ранен час...
Николай Младенов: Добре, но какво ви учудва това?
Водещ: Учудва ме, че във форума в Катар например, според същата статия във вестник „Капитал”, са присъствали хора, които са се занимавали с винен туризъм. В държава, в която алкохолът е забранен...
Николай Младенов: Вижте, моля ви се, пак ви казвам, всички тези хора, които отидоха там, бяха подбрани от Агенцията за малки и средни предприятия за изложение на българския бизнес. Когато същата тази агенция провали това изложение, в крайна сметка хората трябваше по някакъв начин да участват във форума.
Водещ: Агенцията за малки и средни предприятия, която е към Министерство на икономиката и енергетиката?
Николай Младенов: Точно така, но пак казвам, когато ние се опитваме да направим някаква възможност с която българският бизнес да се срещне с потенциални инвеститори, българската държава да се срещне с друга държава, да осигури възможности за тези инвеститори, не очаквайте да влезете някъде, да кажете – добър ден, и да подпишете договора. Особено в една страна, където България е непозната. За това, пак казвам, изчакайте малко, повярвайте ми, недейте се впускайте в това, в тази надпревара, която тече, да се говори по тази тема, защото пропускаме много други теми....
Водещ: Да, ще говорим и за Румъния, която е важна тема, но когато...
Николай Младенов: Когато видим резултатите, тогава да се върнем на тази тема и да кажем – успешно ли е било, или не е било успешно.
Водещ: Тази тема повдига много важен въпрос, според мен. За начина, по който работи МС. Помните, преди време, може да сте забравили, обаче аз помня... Министър-председателят имаше една реплика, че министрите трябва да се мразят. Споделяте ли я?
Николай Младенов: Не си спомням тази реплика.
Водещ: А, споделяте ли я?
Николай Младенов: Не разбирам какво искате да кажете с това?
Водещ: Думите бяха на министър-председателя, че министрите трябва да се мразят. Аз мога да ви кажа, аз как ги разбирам – че, трябва да са в конкуренция един с друг, че трябва да се конкурират.
Николай Младенов: Пак не разбирам, какво искате да кажете с това?
Водещ: Как форума в Катар изкара тази тема ли не разбирате?
Николай Младенов: Каква конкуренция, ние сме в конкуренция, всеки си върши работата, но в крайна сметка ние сме един екип.
Водещ: Току що казахте как Агенцията за малки и средни предприятия е подбрала бизнесмените, които да присъстват в Катар. Министър Трайчо Трайков, тогава министър, каза, че вие сте поели цялата отговорност за организирането на този форум, че той е видял, че не се случва форума, че е опитал да помогне...
Николай Младенов: Аз съм си казал мнението по въпроса и по въпроса с министър Трайков, бившия министър Трайков. Повече по тази тема няма да говоря.
Водещ: Защо?
Николай Младенов: Защото пак ви казвам, ако се опитвате да ме вкарате в някакъв сценарий, в който да искате да кажете нещо срещу Трайчо Трайков, няма да го направя.
Водещ: Изобщо не искам да казвате нещо срещу Трайчо Трайков.
Николай Младенов: Ако искате да коментираме нещо, което ясно е било обяснено в миналото, как се е случило, защо се е случило, пак казвам, няма да вляза в тази тема.
Водещ: Защо смятате, че искам да говорите срещу Трайчо Трайков? Аз бях останал с впечатление, че вие с министър Трайков, с министър Дянков, така наречените..., по-млади от екипа на правителството, сте по-скоро в един отбор.
Николай Младенов: Ние всички от правителството сме в един отбор, всеки си гледа своята работа и всички сме в един отбор.
Водещ: Да, обаче той казва, че сте го предали, господин Младенов?
Николай Младенов: Да казва каквото иска, аз няма да отвърна на жеста да коментирам по него.
Водещ: Каза: -Аз не се обадих на министър-председателя, но министър Младенов
Николай Младенов: А когато аз ви казвам, че не съм се обадил, вие на мен мярвате ли ми, или не ми вярвате?
Водещ: Вярвам ви.
Николай Младенов: Тогава какво говорим по тази тема?
Водещ: Това, за Агенцията за малки и средни предприятия, това споделихте ли го с министър-председателя...
Николай Младенов: Споделил съм го публично, споделил съм го няколко пъти, това са фактите... Пак ви казвам, по тази тема... ако искате да си говорим...
Водещ: Дайте сега за Румъния...
Николай Младенов: А, сетихте се и за Румъния.
Водещ: Да, сетих се.
Николай Младенов: Браво на вас, накрая...
Водещ: Има ли териториален спор между България и Румъния?
Николай Младенов: Не.
Водещ: Какво има?
Николай Младенов: Има спор за делимитацията на морското пространство.
Водещ: Какво означава този спор и каква е разликата между териториален спор и за делимитацията на морското пространство?
Николай Младенов: Това означава, че имаме различни методологии, по които определяме къде в Черно море, минава нашата икономическа зона, както и румънската икономическа зона.
Водещ: Защо спорим за това сега?
Николай Младенов: За това разговорът е повече от двадесет години.
Водещ: Защо сега се появи с нова сила? Как си обяснявате тази акция на вашия румънски колега Дяконеску?
Николай Младенов: Опит да се окаже натиск върху България в преговорите, който няма да бъде успешен.
Водещ: Как отговаряме на този опит?
Николай Младенов: Като се придържаме към това, което сме приели в преговорите като правила, защото излезем ли от рамката, която сме приели за преговори с Румъния, впуснем ли се в търсенето на някакви нови алтернативи, под някакъв обществен натиск, ще навредим на собствения си интерес, ще навредим на интереса на решаването на казуса по най-добрия начин. Затова, аз искам още веднъж да кажа нещо, което казах онзи ден, но мина някак незабелязано.
Водещ: Ето ви картата.
Николай Младенов: Грешна ви е картата.
Водещ: Грешна ли?
Николай Младенов: Това, което е важно всички да знаят е, че колкото повече тази тема се политизира и коментира в България ,толкова повече се влиза в интересите на други страни, не в интересите на България.
Водещ: Искате да мълчим?
Николай Младенов: Да, да мълчим.
Водещ: Да не говорим по темата?
Николай Младенов: Да, не искам да говорим по темата. Защото колкото повече говорим по темата...
Водещ: Докато те говорят и се чува тяхната позиция?
Николай Младенов: Аз мисля, че те говорят доста по-малко отколкото ние. Ние стигнахме до това тук политически партии да се препъват и да се изказват по случая, без да знаят за какво говорят, рискувайки да излязат в публичното пространство с информации, които биха нарушили това, което в България е регламентирано като класифицирана информация.
Водещ: Вижте, 17 километра някъде в морето не изглежда много. Питаме се защо е този спор? Заговори се, че има газови находища там...
Николай Младенов: Пак ви казвам, този спор..., ако се върнем назад, той се връща във времето на социализма, когато не са били регламентирани по определен начин тези зони. След което, ние започваме преговори, които продължават двадесет години, за да намерим регламентирането, най-правилното, най-коректното на тези зони, така че да бъде в интерес на България, както и в интерес на Румъния. Това се постига по пътя на преговорите. Тъй като въпросите са много технически, въпроси, свързани с методология, с много неща, които трябва да бъдат ясно определени, колкото повече...
Водещ: За колко пари става въпрос, за газ, за петрол..., за пътя на трасето „Южен поток”?
Николай Младенов: Не, трасета не... това са доста смешни работи. Това, което е важно, двете държави да постигнат съгласие къде и по какъв начин се делимитира това пространство. Като се делимитира то, вече всяка държавна работи заедно с другата, за да може да експлоатира неговите ресурси в интерес на всички.
Водещ: Юристите в нашето външно министерство подготвят ли се за съд по тази тема?
Николай Младенов: Във външно министерство има изключително много хора, които са дълбоко запознати с този казус и са подготвени от години, от години работят по този казус. Няма никакво основание да се притесняваме от него. Единственото ни основание да се притесняваме в момента в случая, и това е моето най-голямо притеснение, че колкото повече тази тема се държи в общественото внимание, колкото повече се нагнетява ситуацията в България по тази тема, толкова по-трудно ще намерим изход от нея. А взимането на решение е в интерес както на България, така и на Румъния. Решението трябва да бъде направено и намерено в рамките на преговори. Двадесет години в момента изглеждат много време, но със сигурност не са много време. Има държави, които 40, 50, 60 години водят подобен тип спорове. А когато, намерим това решение, когато постигнем съгласие в рамките на преговори, спокойно без натиск, тогава това ще е в интерес на двете държави.
Водещ: Убеден сте, че решението ще бъде такова, дипломатическо по-скоро, а не на съда?
Николай Младенов: Смятам, че ако продължим с това нагнетяване на ситуацията, никакво решение не може да намерим. Затова ситуацията трябва да бъде успокоена. Мисля, че абсолютна грешка беше това, което румънският министър направи, да говори публично по тази тема. Когато ситуацията се успокои, когато се върнем на преговорите, тогава ще намерим решение.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.
Николай Младенов: Благодаря и аз.
Водещ: Успешен ден ви желая.