Geng He

Какво дава сила на Гао Джишенг да продължава напред (Част 1)

Отворено писмо на съпругата на Гао

На изслушване на Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай на 14 февруари конгресменът Крис Смит попита Генг Хе (Geng He), съпруга на задържания правозащитен адвокат Гао Джишенг (Gao Zhisheng): „Как може Гао да понася толкова много болка и да не се предава? Какви сили го бутат напред?“ След една безсънна нощ, мислейки за въпросите на конгресмен Смит, Генг Хе пише отворено писмо, което публикуваме тук:

Следобеда на 14 февруари, по време на визитата на зам.-председателя на китайския режим Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ, Изпълнителната комисия на Конгреса за Китай (CECC) проведе изслушване за мен и съпругата на Гуо Чуан (Guo Quan), Ли Джинг (Li Jing). По време на срещата конгресмен Кристофър Смит ме попита: „Как може Гао да понася толкова много болка и да не се предава? Какви сили го бутат напред?“

Аз се омъжих за Гао Джишенг преди около 20 години, но в действителност никога не съм се замисляла по този въпрос. Знам, че той е добър човек и че прави правилното нещо. Според мен всичко това е напълно оправдано, без нужда да се посочва причина.

В Китай обаче тези правилни и уместни неща са се превърнали в ужасяващи неща, които всеки избягва. Защо Гао Джишенг прави това, което е правилно, когато знае, че трябва да плати такава висока цена? Каква сила му е повлияла, подкрепяла го е и го е направила смел правозащитен адвокат с куража да жертва себе си?

Нощта след изслушването не можех да заспя, мислейки си за въпроса на конгресмен Смит и за целия живот на Гао. Тези спомени ми помогнаха да събера заедно парченцата от целия отговор.

Мисля, че има три сили, които помагат на Гао.

Първата сила е майка му. Гао написа изчерпателно и дълго описание за нея в статията „Моята обикновена майка“.

Когато Гао Джишенг бил на 10 г., неговият баща починал от болест. След смъртта му семейството нямало нищо, освен куп дългове и седем деца. Нещата се влошили още повече, тъй като единственото отраснало дете в семейството, големият брат на Гао, се разболял. Болестта му била причинена от продажбата на прекалено много кръв за плащане на лечението на баща му.

Неговият брат бил изпратен в болница, правейки вече задлъжнялото семейство още по-бедно. В такава крайна бедност и трагични обстоятелства, благородната майка на Гао, 38-годишната Ли Гуилян (Li Guilian), казала само едно изречение: „Трябва да живеем“.

Тя започнала да върши цялата работа за семейството сама, работейки повече от 20 часа на ден – във фермата преди зазоряване, след това пране и готвене за децата, след връщане от полето. След като децата заспивали, плетяла дрехи за тях и поправяла обувки.

Всяка дреха на децата била изпълнена с неуморния труд на майка им; всяка била направена от нищо. Всяка храна и всяка дреха изисквала много труд от нейна страна. Една година на такова страдание и майка им станала кожа и кости.

Въпреки това една година след смъртта на баща им тя казала на децата, които спрели да ходят на училище, отново да започнат, като се редуват. Решението й било като приказка за тези деца, които се притеснявали за нея. Второто по възраст дете отказало да ходи на училище, но започнало, когато тя настояла.

С помощта на майка им, след няколко години всички деца завършили средно образование. Нейното решение променило живота им.

Гао е най-умният от тези деца и изисквал повече усилия от страна на майка му. Той учил самичък основното си образование. Мисълта за огромното страдание, което тя понесла, когато той бил в гимназията, все още го просълзява.

Гао Джишенг трябвало да изминава по 3 мили, за да отиде на училище, и майка му трябвало да се събужда много рано, за да му направи закуска и обяд. В селото нямало будилник, затова тя трябвало да се събужда много пъти през нощта и да гледа звездите, за да разбере кога малкият Гао трябва да стане.

През трите години в средното училище Гао Джишенг никога не закъснявал, той учел много прилежно, за да се отплати на майка си, и завършил като един от тримата най-добри в класа.

Въпреки че носела такъв товар, майка му, която била будистка, никога не спряла да прави добри дела, за да помага на бедните – тя винаги се опитвала да прави каквото може, за да им помага. Често водела просяци в дома им, давала им храна и им позволявала да останат, за да се скрият от дъжда. Особено през зимата, в дома на Гао имало по над 10 души наведнъж.

Има два конкретни случая, в които неговата майка е помагала на бедните и които Гао Джишенг все още си спомня ясно. По време на много ветровита и студена нощ някой казал на майка му, че група просяци са отишли в разбита и изоставена пещера да прекарат нощта. Жената веднага станала и повела децата си към изоставената пещера.

Гао видял, че входът на пещерата е затворен със слама и сено. Майка му премахнала част от сеното и Гао видял осем души – сгушени мъже и жени на различна възраст. Всички те я гледали шокирани. Тя ги поканила в дома си, за да се скрият от студа.

Тези бедни хора не казали нищо, погледнали я, спогледали се и накрая я последвали до дома й. Тя им сервирала храна. В тази нощ подът на дома им бил пълен с бедни хора.

Продължение…