Умерен икономически растеж в България до 2050 г.
България и още 43 страни ще имат умерен икономически растеж до 2050 г, сочи анализ на базираната в Хонконг и в Лондон банка HSBC, която беше наета от българското правителство да извърши оценка за рентабилността на проекта АЕЦ Белене.
Добрата новина е, че все пак българската икономика ще расте. Лошата е, че страната не попада в списъка на страните с бърз растеж.
Проучването е озаглавено "Светът през 2050 г: От Топ 30 до Топ 100". Като според анализаторите фокусът ще се пренасочи към "новите развиващи се пазари", и световната икономика ще премине през процес на значителна промяна на балансите.
В основата на прогнозите са демографските и социални тенденции – раждаемостта, качеството на здравеопазване и образование на населението. Освен това е отчетена текущата инвестиционна привлекателност: защитата на правото на собственост, влиянието на държавата върху икономиката, нивото на демокрация и монетарната политика на властите.
Използвайки този модел анализаторите от HSBC бяха направили прогноза за 2000-2010, която се оказа близо до реалността.
В доклада, публикуван през тази седмица, са разграничени няколко категории. Като "бързо растящи" са определени 26 икономики, които в момента се намират на ниски нива на развитие, но ще реализират значителен прогрес, отваряйки се към новите технологии чрез модела "копиране и използване", за да подобрят фундаментите си. На тези икономики им предстоят много години на силен икономически растеж. Сред тях са Китай, Индия, Египет, Украйна и Сърбия.
Втората категория включва страните, които ще се развиват с по-бавни темпове. Освен България, в нея влизат и Русия, Турция и Румъния.
Като стабилни икономики са определени повечето развити държави, чиито растеж ще е силно зависим от развитието на демографските процеси.
Проучването приема, че има два основни двигателя за икономически растеж.
Единият е чрез повишаване на производителността с улесняване на достъпа до пазара на труда и подобряване на здравеопазването, образованието и по-висока раждаемост.
Другият е чрез използването на по-високи технологии и насочването на повече капитал към инвестиции в патентни права, въвеждане на стимули от държавата, развитие на демокрацията и засилен паричен контрол.
Най-добрата рецепта за растеж обаче е силното подобряване на фундаментите в страна с ниски доходи на глава от населението, което да доведе до процес на наваксване на изоставането в благосъстоянието на населението.
В доклада се посочва, че икономиките с лошо управление и слаби образователни системи ще останат заседнали в капана на ниските доходи, като в подобна позиция се намират много африкански страни.
Когато икономиките стават по-богати и използваните от тях технологии по-сложни, те постепенно губят конкурентните си предимства.
За развитите страни може да се счита, че са достигнали тази " граница ", с оглед на високите доходи на глава от населението, и растежът им ще е свързан най-вече с на технологичния прогрес. За тях най-големите рискове са демографски, се посочва в изследването.