Отровните плодове на германския успех
За пореден ден в Европа немислимото се превърна в реалност. Германия продава дълг при отрицателна доходност.
Но това, което изглежда като добра новина за Германия - рекордно ниска доходност - всъщност е индикация за нарастващия стрес в региона, пише в блога си в FT, Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор в инвестиционния фонд Pimco.
Инвеститорите, които в понеделник купиха германски ценни книжа с 6-месечен падеж при отрицателна доходност от 0.012%, направиха исторически пробив. Вместо да получават приходи от лихвите по заемите, те бяха първите, които плащат на германското правителство, за привилегията да му заемат пари.
Парадоксалното е, че те заменят парите си за по-малко ликвиден актив, който все пак е зависим от оценката на пазара и то при отрицателен маржин на печалба.
Резултатът от това въобще не е изненадващ. Отрицателната доходност вече се наблюдава и на вторичния пазар на краткосрочен германски дълг. Подобен феномен съществуваше и при облигациите, емитирани от финансовото министерство на САЩ, в разгара на световната финансова криза.
Някои германски анализатори могат да се изкушат да приветстват евтиния източник на финансиране. Но преди да празнуват ще бъде добре да вземат под внимание причините и последиците от този феномен.
Инвеститорите бягат от волатилните пазари на държавен дълг на другите европейски държави, като са привлечени от Германия заради нейната фискална дисциплина. Берлин в момента прибира плодовете на продължилите близо десетилетие структурни реформи под формата на нови работни места и силна международната конкурентоспособност.
Тези плодове обаче са отровни за еврозоната, защото са финансирани с продажбата на дълга на "проблемните" европейски държави. В същото време дисбалансите се задълбочават и в банковата система, тъй като германските банки набират депозити за сметка на повечето други европейски банки.
Регулаторният стрес във финансовата система на Европа също е фактор. Поради новите технически изисквания, много банки са принудени да търсят активи, които могат да служат като сигурни обезпечения, а това води до спад на доходността на германския дълг до нереално ниски нива.
Колкото по-дълго продължават да действат тези фактори, толкова по-голяма е вероятността още повече средства да бъдат пренасочени от частния сектор за купуване на краткосрочни германски ценни книжа.
В по-дълъг времеви хоризонт доходността на германският дълг не е отрицателна и вероятно ще расте, особено ако положението в другите страни от еврозоната започне да се стабилизира. И все пак, дори и тогава, съществува риск, голяма част от парите да продължат да текат към германския дълг. Това може да се окаже трайна тенденция, като се има предвид, че инвеститорите променят инвестиционните насоки и стандарти.
Така евтиният германски дълг не само отразява несигурността на фондовите пазари, но и отдръпването на частния сектор от процеса на икономическа интеграция на Европа.
Това подкопава растежа и заетостта, увеличава натоварването върху данъкоплатците, и поставя още по-големи изисквания за държавите - длъжници.
Във време на значителни, вътрешни за еврозоната, проблеми, правителствата на страните с излишъци (основно Германия, но също така и други, като например Финландия и Холандия), както и Европейската централна банка, ще бъдат изправени пред още по-голяма външен натиск, да разширят балансите си, за да подпомогнат процеса на диливъридж в частния сектор.
Междувременно от страните - длъжници ще се очаква да налагат все по-строги икономии, което ще ограничи темповете им на развитие и потенциала им за икономически растеж.
Рекордно ниската доходност на германският дълг е още един сигнал за това, колко нестабилна и сериозна е ситуацията, пред която е изправена еврозоната като цяло.