Италия и Франция играят в отбор срещу Германия?
Понякога дори и най-перфектният план може да тръгне накриво. Професорът по икономика и бивш еврокомисар Марио Монти подкрепяше категорично позицията на Берлин, когато Италия търсеше наследник на Силвио Берлускони за поста премиер. Монти трябваше да въведе строги мерки в силно задлъжнялата страна - мерки, които изглеждаха жизненоважни, за да не се случи така, че Италия да завлече със себе си цялата еврозона.
Всъщност, това, което направи Монти, бе онова, което първоначално се и очакваше от него. Той незабавно прокара план за свиване на бюджетните разходи с € 30 млрд. Сега обаче италианският премиер министър изглежда е позагубил ентусиазма си за още строги мерки и започна да клони в друга посока, която е диаметрално противоположна на онова, което госпожа Ангела Меркел би искала да вижда. Може би това е и една от причините за срещата помежду им, насрочена за днес.
Листът с несъгласията, които трябва да бъдат обсъдени, е твърде голям. На първо място Монти настоява, че ресурсът на спасителния фонд за Европа трябва да се увеличи със стотици милиарди евро, за да е ефективен. Освен това италианецът е за колективизация на дълговете в еврозоната, което на практика би се случило при емитирането на еврооблигации. Причината да симпатизира на идеята е, че за тежко задлъжнелите страни това ще даде възможност по-евтино да рефинансират своя дълг. Освен това Европейската централна банка трябва да играе по-решителна роля в подпомагането на страните в затруднение и в стабилизиране на еврото. Не на последно място Монти би искал да приключи със строгите мерки.
До голяма степен стисъкът с тези позиции припокрива онова, което френският президент Никола Саркози има в своя списък с искания. Но Берлин не дава индикации, че би отстъпил от своите позиции по тези въпроси. Като най-богатата държава в европейския блок, Германия ще трябва да плати лъвския пай от сметката. И тъй като това не й помага пред избирателите в собствената й страна, Меркел предпочита да рискува в спорове с другите държави, отколкото с политиците в собствената си страна.
Ако обаче Франция се сближи с Италия, която е третата по големите икономика в Европа, тогава тяхната позиция в преговорите натежава. През миналата седмица Монти бе в Париж, за да се консултира със Саркози по отношение на бъдещите им стратегии. В момента Франция има повече общи черти с Италия, отколкото с Германия, отбелязват и наблюдателите. Но те сащо така са категорични, че няма ли единомислие между Франция и Германия, няма и бъдеще за Европа.
Има обаче няколко проблема, по които двете държави са много, много далеч от единомислието. Така например президентът Саркози настоява за незабавно въвеждане на такса върху финансовите транзакции. Меркел смята, че това евентуално би могло да се случи, но постепенно. Ако приоритетът е икономически растеж и ниска безработица, то въвеждането на подобна такса би попречило за постигането му.
В момента Никола Саркози навлиза в тежка предизборна кампания и не може просто да стои и да чака нещата да се подобрят. Ето защо Марио Монти му е добре дошъл. Италианските премиер също е на мнение, че прекалено суровите мерки на Германия би трябвало да имат свой лимит. Италия вече изпълни своите задължения. Време е курсът да бъде променен, са думите на Монти. Фискалният пакт, който Германия се опитва да прокара, не може да задушава икономиките на страните от еврозоната.
Въпреки милиардите евро свити разходи, пазарите продължават със спекулациите срещу Италия и лихвите по 10-годишните държавни облигации на страната все още са около 7%. Франция също бе подложена на подобен натиск, като освен това е заплашена от отнемане на първокласния й кредитен рейтинг. Всеки пакет от строги мерки от своя страна отнема пари от джобовете на работещите и на пенсионерите. Наред с това този процес води до там, че компаниите не успяват да си осигурят работа и така броят на банкрутите нараства. Кризата се влошава и така се стига до необходимостта от вземането на нови по-крути мерки от предишните.
Това е спирала, която Монти и Саркози биха желали да възпрат. Те биха искали европейският спасителен фонд и Европейската централна банка да направят необходимото, за да се превърнат в надеждни буфери срещу евентуално разрастване на кризата. В техните очи националните правителства би трябвало да разполагат със свободата да стимулират икономическия растеж.
Разбира се, говорейки за италианския премиер Марио Монти, може да се каже, че той е различен от предшественика си, който по-скоро симпатизираше на идеята просто да се изливат пари в икономиката и да се теглят нови дългове. По-скоро неговите надежди са свързани с отслабването на силата на някои профсъюзи, които в момента доминират в икономическия пейзаж на страната и правят така, че цените на потребителските стоки са високи, а продуктивността намалява. Разбира се, това е битка, която би отнела години.
Монти би искал да види и ефектът на предприетите мерки за защита на европейския пазар, отражението на това върху банките, застрахователните компании, дружествата, занимаващи се с логистика - все неща, които биха могли да подпомогнат растежа на Европа. Дори и това обаче е сред идеите, които Германия не подкрепя. Някои части на Германия все още са за поставянето на бариери, които не допускат външна конкуренция за местните производители. Усилията на Брюксел да отвори пазара на услуги вече веднъж се провалиха, срещайки опозицията на Германия. И това е още една причина да не се изпуска от поглед възможността Франция и Италия да заигратя в съюз срещу Германия. /Spiegel