Марина Чертова, vsekiden.com

Арабска пролет, руска зима и евроразделение

2011 година мина под знака на масови протести в цял свят. Протести, породени заради финансовата криза, авторитаризма, прекаленото харчене на държавни пари и заради корумпирани политици. Така арабската пролет разцъфна насред бушуващата световна криза, която особено в Европа взе доста свидни политически жертви. Кризата пък доведе до масови протести във финансовите столици – Вашингтон, Лондон, Цюрих, Франкфурт…

Не случайно и сп. „Тайм” обяви Протестиращия за личност на 2011-та. А всъщност този Протестиращ изкара милиони на улицата и то само чрез модерните средства за комуникация – социалните мрежи. Но именно тези нови средства за общуване доведоха до падането на диктатори, които десетилетия наред тероризираха и собствените си народи, и света и мислеха, че са недосегаеми. И в Европа имаше лидери (Берлускони, Папандреу), които не очакваха, че народното недоволство в крайна сметка ще ги отнесе от политическата сцена. Други пък (Осама бен Ладен, Муамар Кадафи) нямаха чак такава „щастлива” съдба, защото те пък завинаги бяха изтрити от лицето на земята. Трети пък (Ким Чен Ир) се споминаха, народът им потъна в дълбока скръб.

Арабската пролет

С римската сентенция „Sic transit gloria mundi” (в превод „Така преминава световната слава“) реагира италианският премиер Силвио Берлускони след като разбра, че неговият доскорошен политически партньор Муамар Кадафи е убит. Това стана през октомври. А 8 месеца по-рано – през февруари избухнаха първите протести в джамахирията срещу 40-годишното управление на полковника.

Но искрата на фитила, който подпали Близкия Изток и Северна Африка през изминаващата година бе запалена в Тунис през декември 2010 г. Тогава един млад тунизиец от градчето Сиди Бузид се самозапали в знак на протест срещу корупцията и алчността на управляващите. Малко след това съгражданите му излязоха да протестират и този протест прерасна в антиправителствен бунт, който доведе до свалянето на президента Зин ал Абидин бен Али.

Арабската пролет постепенно обхвана Близкия изток и още двама диктатори се разделиха с най-съкровеното си – властта. Египетският президент Хосни Мубарак бе свален след 30-годишно управление и изправен пред съда. Либийският лидер Муамар Кадафи, който бе на власт от 1969 г., пък се раздели не само с управлението, но и с живота си. Масови протести обхванаха и Сирия, и Бахрейн, и Йемен. В Сирия президентът Башар ал Асад се е вкопчил в президентския стол и с огромна жестокост потушава масовите протести срещу режима. В Бахрейн народния гняв също бе смазан с танкове. След 9-месечни протести президентът на Йемен Али Абдула Салех, ръководил страната 33 години, предаде властта на вицепрезидента. Бурната арабска пролет като че ли остави на заден план израелско-палестинските отношения, от които до голяма степен зависи мирът в Близкия изток. През тази година Палестина официално поиска от ООН да я признае като държава под това име, което логично разгневи Израел.

Още един злодей по-малко

Ще запомним 2011-та и с това, че най-опасният враг на САЩ – Осама бен Ладен най-накрая получи справедливо възмездие. През май терорист номер едно беше разстрелян в къща в Пакистан след внезапно нападение на американската армия. Последваха всенародни веселия. Възмездието съвпадна с 10-годишнина от кървавия 11 септември. Затова и убийството на лидера на „Ал Кайда” е събитието на годината според американците. Преди няколко дни и войната в Ирак официално приключи с напускането и на последния американски войник.

Недоволните се прицелиха в Уолстрийт

Същевременно масовите протести в цял свят започнаха да набират скорост. Роди се движението „Окупирай Уолстрийт”, което протестира срещу алчността на големите банки и корпорации и финансовата несправедливост. От есента протестиращите редовно окупират финансовия център на Америка, борейки се с могъщата власт на парите. През октомври 5000 души окупираха Бруклинския мост в Ню Йорк, а над 700 бяха арестувани. Социалните протести обхванаха Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Лос Анджелис. Привържениците на движението „Окупирай Уолстрийт“ дори блокираха пристанища по Западното крайбрежие на САЩ. Гневните протести бяха последвани и във финансовите столици на Европа, която също страда от икономическата криза.

Ще има ли арабска пролет насред руска зима?

Отговорът на този въпрос ще стане ясен през март догодина, когато са президентските избори в Русия. Тогава се очаква Владимир Путин отново да се върне в Кремъл като президент и то с 6-годишен мандат, а не както досега с 4-годишен. Доскоро съвсем спокойно можехме да кажем, че Путин ще спечели изборите с огромно предимство. След парламентарния вот в страната и след масовите протести, че изборите са фалшифицирани така че да победи „Единна Русия” вероятно победата на Путин няма да бъде толкова категорична. Ясно е само едно, че той няма как да загуби тези избори. Малко вероятно е той да последва съдбата на арабските си колеги и да се оттегли сам от власт или пък да бъде свален. Така че арабската пролет надали ще надвие руската зима.

Въпреки това анализаторите са убедени, че масовите демонстрации в цяла Русия срещу Путин свалиха ореола от 12-годишното му управление. Навсякъде в страната вече почти цял месец стотици хиляди протестират срещу нечестните по думите им избори за Държавна Дума. Противниците на премиера получиха подкрепа от бащата на перестройката. Михаил Горбачов открито призова Владимир Путин “да се оттегли от властта сега”. “Путин вече изкара три мандата – два като президент и един като премиер. Три мандата са достатъчни”, първият и последен президент на СССР. Говорителят на премиера – Дмитрий Песков обаче контрира, че Путин още има подкрепата на мнозинството руснаци и определи протестиращите като малцинство.

Разделената Европа

Потънала във финансова криза Европа реши вместо да обедини общите си усилия, да се раздели. Франция и Германия не успяха да надвият Великобритания, която отказа да участва във фискално споразумение, което да укрепи финансовата дисциплина в ЕС. Позицията на Великобритания на срещата на лидерите на ЕС, която се проведе в Брюксел на 8-9 декември, свидетелства за съществуването на „две Европи”, заяви френският президент Никола Саркози. „Отсега нататък съществуват две Европи. Едната подкрепя по-голяма солидарност с общите правила. Другата се ръководи от логиката на пазарите”, заяви той.

Иначе европейските лидери се договориха за ново фискално споразумение, което да укрепи финансовата дисциплина в еврозоната и още 6 държави, сред които и България. Промени в Лисабонския договор, както искаха Берлин и Париж, обаче засега не се предвиждат. Идеята на председателя на ЕС Херман ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора, също не събра достатъчно привърженици. Правната форма на новата договореност ще е междуправителствено споразумение.

Българският премиер Бойко Борисов коментира по време на срещата на върха на евролидерите, че е необходима дисциплина и европейските държави да станат отговорни. „Всяка нация трябва да преболедува това, което й се е случило през годините – ако е харчила много, ако е теглила големи кредити, сега трябва да затяга колана. Против съм непрекъснато да се искат пари. България е за Европа на отговорните страни”, заяви Борисов. Според него ще бъде намерен механизъм за защита на еврото. Премиерът добави, че дълговата криза е предизвикана от големите разходи, които са надвишавали приходите. Той припомни, че правителството ни от година настоява изискванията за бюджетен дефицит под 3% и за външен дълг под 60 на сто от БВП да бъдат записани в конституциите на държавите-членки, но едва сега това правило се възприема.

Чао за Берлускони и Папандреу

Кризата обаче катурна двама европейски премиери – десния Силвио Берлускони в Италия и левия Георгиос Папандреу в Гърция. И в двете страни бяха съставени правителства на националното съгласие, начело на които застанаха утвърдени икономисти и технократи, с авторитет и опит в европейската администрация. Гръцкият кабинет бе оглавен от Лукас Пападимос – бивш директор на Гръцката национална банка и вицепрезидент на Европейската централна банка. Премиер на Италия стана Марио Монти – бивш еврокомисар, който подобно на гръцкия си колега трябва да прокара строги антикризисни мерки.

Берлускони, който две десетилетия доминира италианската политика бе твърде огорчен от протестиращите в Рим, които го наричаха палячо и го приканваха да си ходи. Иначе новината за оставката на Кавалиере, както е наричан Берлускони, бе посрещната с радостни викове от хилядите хора, които се бяха събрали пред президентския дворец в Рим в очакване на събитието. Те размахваха италиански флагове и плакати с надписи „Чао, Силвио!”, „Играта свърши“ и скандираха „Оставка! Оставка!” и „Берлускони, ходи си вкъщи!”. „Той е уникален, неповторим, няма равен на него. Чувстваме се като сираци”, ридаеха пък неговите привърженици. Новият гръцки кабинет пък има за задача да приложи спасителния план на ЕС, да осигури отпускането на шестия транш от заема за страната и да доведе Гърция до предсрочни избори през пролетта.

Секс и политика

И 2011-та не мина без голям секс скандал, който коства поста на директора на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан. ДСК, както го наричат французите, се раздели и с амбицията си да атакува Елисейския дворец от името на френските социалисти и така да премери сили с досегашния президент Никола Саркози. 33-годишната камериерка от Западна Африка го обвини, че я е нападнал и се опитал да изнасили в луксозния си апартамент в хотел „Софител“ в Манхатън на 14 май.

Строс-Кан бе арестуван на летище „Кенеди“ в Ню Йорк на път за Париж и прекара известно време зад решетките. В крайна сметка обвиненията срещу него бяха свалени през есента. Самият Доминик Строс-Кан изрази съжаление за случилото се, извини се и пак призна, че неговите действия са признак за „морални недостатъци“. Той обаче отрече да се е опитвал да изнасили камериерката Нафисату Диало. Същевременно се появиха съмнения, че арестът на социалиста Доминик Строс-Кан е в резултат на заговор, зад който стоят хора на Саркози. Френският президент се страхувал, че можел да загуби изборите именно от шефа на МВФ. Представители на Социалистическата партия във Франция заявиха, че президентът Никола Саркози и шефът на Нюйоркската полиция Рей Кели са в много топли връзки. Освен това хотелът, където Строс-Кан „налетял” на камериерката, е свързан с веригата „Акор”, а работещите в „Акор” са в тесни връзки с френското разузнаване.