Деси Боцева, vsekiden.com

България претегли интереса си в енергийните проекти

През 2011 г. енергийните проекти с българско участие минаваха през възходи и падения, преживяваха успехи и неуспехи. Като че ли с най-ясен отговор и най-ясна съдба остана петролопроводът „Бургас-Александруполис“. Съвсем наскоро страната ни окончателно се отказа от него. В същото време обявихме газопровода “Южен поток” за проект от национално значение, а решението за АЕЦ “Белене” бе отложено няколко пъти. И трите проекта са свързани с много сложни преговори с Русия, чиито геополитически и икономически интереси минават през износа на нефт и газ.

Твърдо „Не“ за „Бургас-Александруполис“

В средата на януари 2011 г. ръководителят на „Транснефт“ Николай Токарев сигнализира, че проектът не е замразен, но практически по него не се работи. Към онзи момент „Транснефт“ вече неведнъж се оплаква, че България не финансира своята част по проекта „Бургас-Александруполис“ и в резултат е натрупала задължения. Междувременно българската страна в лицето на Министерството на околната среда и водите постави отрицателни оценки и върна за доработване доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и на приложения към него доклад за оценка на степента на въздействие върху зоните от Натура 2000 за инвестиционното предложение.

Месец след това руските медии излязоха с информация, че “Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт” ще обявят прекратяване на финансирането за строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис”. Причината за това е, че българската страна все още не знаеше дали ще участва в проекта и бавеше отговора си. Повечето български експерти разчетоха в тази информация натиск от страна на Русия върху българското правителство. На няколко пъти през годината руснаците обявиха, че може да излязат от проекта.

В края на февруари обаче докладите по проекта за изграждане на нефтопровода бяха внесени в Министерството на околната среда и водите. МОСВ имаше срок от един месец за оценка на двата доклада – за ОВОС и за съвместимост със защитените зони по НАТУРА 2000. Представената информация обаче не беше задоволителна за експертите. През март месец руснаците започнаха да недоволстват открито, че България бави плащанията си по проекта в размер на 6 млн. евро.

През юни МОСВ обяви, че връща доклада по ОВОС, за да бъде допълнен. Причината е, че към този момент липсват данни за „алтернативата пристанище за разтоварване на танкерите с нефт, което е въпрос на инженерни и технически показатели“. Септември месец Русия обяви категорично, че няма да излиза от проекта. Руснаците дори се отказват от друг важен за тях петролопровод – „Самсун-Джейхан“.

На 3 ноември Министерството на околната среда и водите даде положителна оценка за изрядността на документацията по оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на нефтопровода “Бургас-Александруполис”. След продължили срещи и обсъждания обаче на 7 декември българското правителство реши окончателно да излезе от проекта. Причината е, че той не може да бъде реализиран според условията и финансовите параметри, заложени в споразумението.

“Южен поток” стана от национално значение

През януари енергийният министър Трайчо Трайков обяви, че 400 млн. долара ще са преките приходи от транзитни такси за България при реализацията на „Южен поток“. Месец по-късно стана ясно, че България продължава да държи на проекта. Правителството каза, че иска реализация, както на “Южен поток”, така и на “Набуко”. Малко след това стана ясно, че френската енергийна компания EDF ще влезе в проекта за газопровода „Южен поток“. По това време продължава да се твърди, че през декември 2015 г. трябва да стартират доставките през газопровода.

Въпреки желанието на руското правителство за реализацията на този проект, руски експерти твърдят, че той ще е прекалено скъп. Независими анализатори са изчислили стойността на „Южен поток“ на 25 млрд. евро, макар че инвеститорите обещават да се вместят в 10 млрд. евро, това е малко вероятно. Само подводната част на газопровода ще минава на дълбочина 2 км и ще е с дължина 900 км.

Руските специалисти определиха България като слабо звено в “Южен поток”. През април “Газпром” получи разрешение от Турция за провеждане на морските изследвания за проекта „Газпром“ обясни, че резултатите от научните изследвания ще бъдат необходими на „Газпром“ в началната фаза на проектирането, въз основа на тях ще бъде предоставена допълнителна информация на турските регулаторни органи.

Следващите новини за проекта идват чак през септември, когато стана ясно, че европейските компании EDF, ENI и Wintershall са подписали договор с руския газов гигант „Газпром“, който им предоставя 50% от консорциума, натоварен с изграждането на подводната част на газопровода „Южен поток“. „Газпром“ контролира останалите 50% от капитала. Месец по-късно шефът на руския гигант Алексей Милер обяви, че проектът „Южен поток“ напредва по график и ще бъде пуснат в срок.

Въпреки че през 2011 г. страната ни не беше особено активна по отношение на проекта, през декември от “Газпром”, обявиха, че вече не разглеждат възможността да сменят България с Румъния за участие в „Южен поток“. Тази идея се появи преди време, тъй като България няколко години поред „спираше работата по тръбата“. България даде на “Южен поток” статуса на проект от национално значение. По този начин руският газов монополист вече разчита на ангажимента на София и не търси алтернативни трасета през Румъния. Руснаците обаче се заканиха да отстранят Австрия от проекта, защото тя лобирала за “Набуко”.

“Белене” – между „Да“ и „Не“

През февруари руснаците обявиха, че България не е подписала един от двустранните документи с Русия по проекта АЕЦ „Белене“. При неподписване на Анекс № 12 ЗАО „Атомстройекспорт“ ще изгуби правни основания за продължаване на работата по проекта АЕЦ „Белене“ след 31 март 2011 г.

Трайчо Трайков каза, че има очевиден опит за натиск от руска страна по проекта. Думите на енергийния министър бяха провокирани от предупреждение от страна на Москва, че ще се откаже от българската централа. Нашето правителство обаче все още не беше готово с отговор дали ще продължим участието в “Белене”. Голям проблем се оказа това, че предишните управляващи не са договорили инфлационния индекс, който определя цената.

През март месец стана ясно, че решението за централата ще се отложи с 6 месеца. След като изтекоха през септември обаче, българската страна поиска отлагането да се удължи с още 4 месеца. През октомври НЕК внесе иск срещу руската компания “Атомстройекспорт” в Арбитражния съд в Париж. Предмет на иска са суми, дължими от “Атомстройекспорт” на НЕК по рамковия договор за АЕЦ „Белене“ от 28 ноември 2007 г. и допълненията към него в размер на над € 61 000 000. Преди това пък „Атомстройекспорт“ внесе в Международния арбитражен съд в Париж иск срещу НЕК за изплащане на обезщетение от 58 млн. евро заради забавянето на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. Веднага след това българската страна заяви намеренията си да внесе насрещен иск.

Съвсем наскоро „Атомстройекспорт“, НЕК и Worley Parsons подготвиха отчет за стрес-теста на проекта АЕЦ „Белене“. Резултатите показаха, че централата ще е устойчива на екстремни природни условия. Само преди няколко дни Русия отново напомни, че проектът е в застой. В близките месеци не се очертава перспектива за активизирането му, заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко. Той подчерта още, че българската страна не може просто така да излезе от проекта, както стана с петролопровода „Бургас-Александруполис“.