Димитър Събев, DarikFinance

Що за Ирак остана след САЩ?

След като по официални данни изхарчи 802 млрд. долара и загуби близо 4500 свои войници в Ирак, Вашингтон изтегли войските си от страната. Но не това е пълната цена, на която дойде победата над несъществуващите оръжия за масово унищожение на Садам Хюсеин.

Колко струваше в действителност „освобождението“ на иракския народ? Според изчисленията на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, САЩ е похарчил директно или индиректно 3 000 милиарда долара в тази война. Но и тази оценка е едностранчива.

Жертвите сред мирното иракско население от инвазията на НАТО в Ирак възлизат на минимум 100 000 души. Това е приблизителната цифра, дадена от организацията Iraq Body Count /Преброяване на телата в Ирак/ на база официални доклади и медийни съобщения. Според авторитетния медицински журнал Lancet обаче, над 650 000 са жертвите на войната сред мирното население на Ирак, в т.ч. 600 хиляди са загиналите от оръжия.

Вероятно инвалидите са повече. Милиони са разбитите семейства, вдовиците, сираците. А по данни на Международната организация по миграция, започналият през март 2003 г. военен конфликт е принудил 1.6 млн. иракчани, или 5.5% от населението, да напуснат родните си места. Все още 1.3 млн. иракчани са бегълци.

Ирак под Садам беше диктатура – но Ирак след САЩ е една раздирана от насилие и несигурност държава. Привидното спокойствие в Зелената зона на Багдад не означава нищо. Само през ноември 2011 г. в страната избухнаха 79 бомбени атентата, изчислиха в BBC. Е, има подобрение – през 2007 г. взривовете на бомби са били по 30 дневно.

Войната свърши – но в Ирак няма мир. Това показва и организацията на изтеглянето на последните останали щатски войници към територията на Кувейт. То се случи посред нощ в неделя, за да се намали опасността от атаки върху оттеглящите се конвои.

Шиитският премиер Нури ал – Малики се очаква да издаде заповед за ареста на вицепрезидента Тарик ал – Хашими заради подозрения от тероризъм и причастност за взривовете на бомби в правителствените сгради на Багдад, изтъква кореспондент на The Independent.

Малики вече нареди масови арести на „подривни елементи“ от сунитския клон на исляма – уж защото новото правителство в Либия го е информирало, че бивши съратници на Муамар Кадафи готвят преврат в Ирак.

Депутатите сунити напуснаха парламента в знак на протест срещу религиозното според тях гонение. Муктада ал Садр, шиитски свещеник в тесни връзки с Иран, обяви, че всички държавни служители, назначени по времето на САЩ, са нелегитимни. Шиити и сунити са бесни на кюрдската автономия, която от своя страна бърза да даде своите петролни богатства на мултинационалните корпорации.

На този фон просто сардонично звучат думите на президента на САЩ Барак Обама: „Бих казал, че нашите войски успяха в мисията си да дадат на иракчаните тяхната страна /във вид, който им дава/ шанс за успешно бъдеще“.

Тълпи от журналисти съпровождаха нахлуването на натовските войски в Ирак през 2003 г. по доказано неоснователното обвинение, че Ирак разполага с оръжия за масово разрушение. След кратката, но жестока война, плененият Садам Хюсеин беше обесен на 30 декември 2006 г. Точно 5 години по-късно, щатските генерали окуражаваха последните останали батальони: „Дадохме свобода на една страна, която беше репресирана“.

Нахлуването на войските на НАТО разруши инфраструктурата в страната – и въпреки похарчените американски милиарди, Ирак още не е възстановен. В Ирак беше приложена неолибералната икономическа доктрина, която доведе до унищожаване на работещите иракски държавни заводи – но нищо друго не заработи, за да компенсира обвинената в „тоталитаризъм“ иракска индустрия.

С подозрения за корупция и лобизъм беше подпечатано временното американско управление на Ирак в ръцете на Пол Бремър. Експертите коментират, че е било осъществявано ежедневно източване на между 100 и 300 хил. барела иракски петрол в годините до 2007 г. Тогава според временните власти безработицата в Ирак е била „само“ 25% - но според иракските служби 48%. През 2011 г. изглежда безработицата е намаляла малко, до 38%.

Според класацията Doing Business на Световната банка за 2012 г., Ирак се свлича с 5 позиции до 164-то място от 183 страни – което е фрапиращо, предвид продължилото 9 години „присъствие“ в Ирак на толкова много капиталистически гурута.

По времето на Садам, 95% от валутните приходи на страната идваха от продажбата на петрол. Днес сякаш нищо не се променя – освен държавната собственост на природните богатства. „Ирак отново ще се превърне във водещия производител на петрол в региона“ - само това имаше да каже президентът на САЩ Обама за бъдещето на иракската икономика, докато след МВФ й обещаваше „в следващите години“ да расте по-бързо от Индия и Китай.

Оказва се при това, че САЩ не са най-активните инвеститори в страната, която смазаха. Американските преди инвестиции в Ирак са само 11.6% от капиталовите потоци от чужбина. След 2 млрд. долара през 2010 г., в първите месеци на 2011 г. щатските ПЧИ са достигнали 8 млрд. долара, до общо 70 млрд. долара.

Американската търговска камара обаче е по-склонна да изрази възмущение, отколкото съжаление: през 2009 г. имаше търгове за концесии на иракския петрол и нито една енергийна компания от САЩ не получи разрешение за добив. Големите контракти отидоха в Русия и Китай. Тогава лобистите накараха доста конгресмени да се изпотят, докато обясняват на Големия петрол защо е станало така. Сценарият от Либия се повтаря: No Oil – No War.

Междувременно администрацията на Обама възнамерява да продаде на Ирак още няколко от своите изтребители F-16, за да може Багдад да гарантира сигурността си – нищо, че военното присъствие на САЩ в Кувейт ще се запази „още няколко месеца“.

Освен ако някой не предпочете да си затвори очите, Ирак след САЩ е провален. Политологът Ларби Садики обобщава за Al Jazeera: „Войните никога не свършват“. Твърде много са признаците на войната в Ирак, за да бъдат те изгонени с една декларация, че войната свърши. Тази война не беше „глупава“, както Обама се изрази – тя беше незаконна.

Обама трябва да изпълни предизборното си обещание в навечерието на новите избори догодина. След почти 9 години окупация (тоест само година по-малко от първоначалните предвиждания на държавния секретар Кондолиза Райс), САЩ оставя след себе си корупция и милиони обеднели иракчани. И никой не може да обясни как и къде изчезнаха милиардите щатски долари от иракските джобове.

САЩ оставиха в Ирак една добра конституция, приета през 2005 г. с референдум. Автономията за потиснатите кюрди също е нещо добро. Но Кюрдистан не беше създаден от милосърдие, а с политическата идея да се даде пример на другите провинции да не държат чак пък толкова на връзките си с Багдад. Посети са семена, от които в бъдеще могат да поникнат още няколко „Ирака“.

Американците започнаха войната в Ирак, за да изгонят призраците на войната във Виетнам – твърди д-р Садики. Но какво ще трябва да направят те оттук насетне, за да погребат призраците от Ирак?