Задава се нова криза
Напоследък рядко идват добри данни от Китай. На фона на проблемите в Европа и в САЩ това едва ли е толкова тревожно. Но има нещо много нередно, когато сайтът за търговия с имоти Homelink отчита, че цените на новите жилища в Пекин са паднали през ноември с 35% на месечна база. Дори цифрата да е приблизително вярна, тя показва, че китайският имотен пазар определено не каца меко, а се срива.
Темпът на увеличение на паричното предлагане М2 се забави до 12.7% през ноември, най-слабият от 10 години насам, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.
Междувременно новото кредитиране намаля с 5% на месечна база. Централната банка започна да отхлабва паричната си политика докато инфлация стихва, като намали задължителните резерви за заемодателите за първи път от 2008 г.
Въпросът е дали Народната банка Китай може да се справи по-добре, отколкото Федералния резерв на САЩ или Централната банка на Япония в преборването на дефлация на кредитния балон.
Китайските акции са мигащи предупредителни знаци. CSI 300, основният индекс в Шанхай, се понижи с 30% от май насам. Той е с 60% под върха, достигнат през 2008 г. Приблизително същият срив имаше в реално изражение на Wall Street от 1929 г. до 1933 г.
Индустриалното производство е вече се свива в Индия, скоро такъв процес ще започне и в Бразилия.
В резултата ще се натрупа толкова много свободен капацитет, че цените на стоките ще се сринат, рискът от дефлационен шок за останалата част от света е огромен. Още повече, че в такава ситуация Китай ще е принуден да девалвира юана и да предизвика истинска световна търговска война.
Валутните резерви на Китай възлизат на 3.2 трилиона долара, но намаляват през последните три месеца. Горещите пари изтичат от страната. И това е своеобразно затягане на паричната политика, което пречи на държавата да стимулира икономиката.
А и въпросните резерви имат по-скоро психологически ефект. Те са реално неизползваеми точно заради огромния си размер.
Делът на потреблението е намалял от 48%, до 36% от БВП през последните 12 години. Инвестициите пък са нараснали до 50% на БВП. Нищо подобно не се е случвало нито в Япония, нито в Корея, нито в Тайван, по време на техния възход. Единственото приблизително сравнение, което може да се намери в историята е развитието на САЩ от първата третина на XX век.
По данни на Fitch всеки долар опуснат като кредит в Китай през 2007 г. пряко е водел до увеличение на брутния вътрешен продукт на страната със 77 цента. През 2011 г. резултатът вече е ръст на БВП с 44 цента. Според китайския анализатор Шарлийн Чу, това показва, че икономиката на Китай днес изисква значително повече финансиране, за да се постигне същото ниво на растеж.
Чу е притеснена от "значителния ливъридж в строителството", и се страхува от "структурната ерозия" на банковата система, като според нея ситуацията се различава значително от минали кризи. "За първи път голям брой китайски банки започват да се изправят пред нуждата от пари в брой".
Инвеститорите считат, че Китай е имунизиран срещу криза в имотния сектор, тъй като ипотечното финансиране е само 19% от БВП на страната. Богатите китайски често купуват два, три или повече апартаменти с налични пари, защото те не могат да инвестират в чужбина, а реалните лихви по банковите депозити са средно минус 3%.
Но цените на жилищата падат и то под натиска на свитото търсене. Кризата започна да се задълбочава през август, когато стойността на непродадените имоти в портфейлите на строителните фирми достигна 50 млрд. долара.
В Шанхай строителите намалиха цените с 25% през ноември. Но положението е още по-сериозно във вътрешността на страната, където недвижимите имоти поевтиняват със до 70%.
Междувременно и промишлеността се забавя, което повдига въпроса, дали Китай ще избегне кризата този път?
A през следващата година в Китай ще се извърши най-голямата за последното десетилетие политическа промяна. Повечето от сегашните лидери ще отстъпят местата си на следващото поколение висши политици, бюрократи, военни и корпоративни мениджъри.
През 2008-2009 г, Пекин се справи последствията от рецесията в САЩ и глобалните финансови проблеми, като насочи вниманието съм Европа и наля близо един трилион долара, директно или под формата на кредити от банките, за да стимулира икономиката. Съмнително е, дали същият ход може да бъде приложен отново.
В крайна сметка всяка икономика минава през периоди на консолидация и преструктуриране, като отлагането на тези процеси само прави кризите по-тежки.