Студен западен вятър смрази фондовете в източна Европа
Кризата на европейския суверенен дълг неумолимо се разраства и вече представлява реална заплаха за фондовете в Централна и Източна Европа – твърди Financial Times.
С изключение на Русия, страните от ЦИЕ са васали на западните си съседи. Беше им наредено да понижат съотношението на дълга си спрямо БВП и те го направиха. Но от "развитата" Европа повя пронизващ вятър, който застраши изгряващия просперитет в тези страни – и с това фондовата индустрия.
Икономисти коментират за британската медия: дълговата криза в еврозоната оказва сериозно въздействие върху Централна Европа. В момента индикаторите на ОИСР за икономиките от ЦИЕ показват низходяща тенденция, като потребителското и бизнес доверието спадат под дългосрочните средни значения.
60% от общия износ на страните от ЦИЕ отиват в еврозоната – половината от това число към Германия. След слабото второ тримесечие, през третото тримесечие БВП на новите членки в ЕС продължи да спада. По всичко личи, че през четвъртото тримесечие няма да видим позитивен обрат.
Това създава неблагоприятна среда за местните фондови мениджъри. Там където има ръст на обемите, е само за сметка на продукти на местния паричен пазар, които в някои страни вече формират над 50% от съвкупните активи. В същото време инвестициите в международни активи спадат. Ръководителят на фонда на Raiffeisen за ЦИЕ коментира: "Няма дългосрочен хоризонт, няма пространство за негативни резултати".
С изключение на страни като Русия и България, повечето инвеститори в ЦИЕ са консервативни, според финансиста. "Един инвеститор купува дял във фонд за срок от четири седмици и след това го продава. По-хитрите фондови мениджъри въведоха такси на излизане".
Руската фондове индустрия, която изглеждаше обещаващо преди кризата, сега на практика е в руини. По-голямата част от инвеститорския интерес отлетя. Повратната точка щеше да настъпи тогава, когато лихвите по депозитите станеха твърде ниски и малките инвеститори щяха да потърсят алтернативи. Преди шест месеца бяхме близо до тази точка, но сега вече тя се отдалечи.
Друг проблем е деливъриджът, който в момента се случва в европейските банки – основните собственици на компаниите за управление на парични фондове в ЦИЕ. Печалбите от страните в региона се репатрират към родината на майките – процес, който върви ръка за ръка със спада на ПЧИ в региона. Вече е дошло времето за консолидация на компаниите за фондов мениджмънт.
Деливъриджът не протича с еднаква скорост в страните от ЦИЕ. Има много банки в региона, които са с чуждестранни собственици, но се финансират сами – например в Полша и Чехия. Руската банкова система също е слабо зависима от европейските банки. Най-уязвими от банковия деливъридж са страни като Украйна, Унгария, Сърбия, Румъния и Словения.
Според експертите, най-уязвима в региона е Унгария, заради съотношението публичен дълг / БВП от над 60% - докато Полша има най-добри перспективи да издържи кризата без поражения, благодарение на вътрешното търсене и ниската зависимост от износа. Унгария от своя страна ще трябва да плати цената за това, че чуждестранните инвеститори в момента бягат от риска, а правителството прилага хаотична и неортодоксална макроикономическа политика.
Експерти, работещи за ING директно съветват: пенсионните фондове трябва да инвестират в полски ценни книжа. "Там наистина има силен местен фондов пазар". Същата динамика се наблюдава и в Чехия, където наскоро бяха въведени професионални пенсионни фондове.
В същото време конвергенцията – т.е. интеграцията с еврозоната, която дотук носеше голямо икономическо развитие в ЦИЕ и допринесе за ръста на местната фондова индустрия, е в упадък, макар и да не е изчезнала напълно.
Но конвергенцията се е показала като двупосочен процес – преди ЦИЕ гонеше Запада, сега рейтингът на Запада се движи в посока на нововъзникващите пазари. По тази причина чуждестранните притежатели на полски и унгарски ДЦК достигнаха рекорден брой.
Кандидатите за присъединяване към ЕС на Балканите ще получат доста пари от Съюза, считат още анализаторите. Тъй като заплатите в индустрията на Балканите са съпоставими с Китай, очаква се там аутсорсингът да се превърне в икономически катализатор.
Очакванията за бъдещето са растежът във фондовата индустрия в ЦИЕ да се доминира от пенсионните фондове. За да се върнат инвеститорите е нужно възстановяване на доверието, а това ще отнеме вероятно пет години. Има нещо добро в създалата се ситуация: оттук насетне нещата могат само да се подобряват.