Сигурно като българската банкова система
Лошите кредити в българската банкова система са 7.95 млрд. лева към края на септември. Това са 14.45% от всички кредити без тези за финансовите институции, поясни икономистът Георги Ангелов на семинар в Банско.
Банките по международните счетоводни стандарти са задължени да правят обезценки, т.е. да отписват като загуба кредити, които не могат да съберат. Към края на септември размерът на тези обезценки е 2.8 млрд. лева. Тоест тази част от лошите кредити вече е вписана като загуба и няма как да навреди повече на баланса на банките.
Другото нещо, което банките са задължени да правят е, ако не са начислили обезценки да имат провизии от своя капитал. Тези провизии към септември възлизат на 1.8 млрд. лева.
Част от лошите кредити са покрити с обезпечения. Специално при недвижимите имоти, тъй като рискът е най-голям, те се признават за обезпечение само ако са застраховани и ако това е първа ипотека върху тях. Освен това се признават до 12 месеца. Тоест след като кредитът стане изискуем банката има една година да продаде имота. Ако не успее, трябва да отчете загуба. В допълнение обезпечението е до 50% от цената на имота.
Размерът на обезпеченията на лоши кредити в българската банкова система е около 1.6 млрд. лева.
Така, нетно лошите кредити, които не са покрити по нито един начин са 0.7 млрд. лв. или около 1.1% от кредитите. Банките имат до 90 дни, в които трябва или да съберат тези пари или да заделят провизии за тях, или да ги отпишат, или да намерят обезпечение от длъжника.
За сравнение, посочи Ангелов капиталът на банковата система по наредбата на БНБ е 9.2 млрд. лева. Това е балансовият капитал минус всички провизии. Тоест лошите кредити нямам как изядат голяма част от капитала дори банките да нямат печалба да ги покрият. А те имат.
Буферите срещу бъдещи лоши кредити също са големи. Капиталовата адекватност на банките в България е средно 17.5%, докато в Европа сега се говори за постигане на 9%. Наредбите на БНБ са по-стриктни от международните стандарти, но реално собственият капитал на българските банки е с 3 милиарда лева над регулативните изисквания.
За последните 12 месеца акционерите на българските банки са внесли като нов капитал или рекапитализация на печалби около 500 млн. лв.
Печалбите на банките стигат да покриват обезценки в размер между 1 и 2 млрд. лв годишно. Така въпреки провизиите капиталът на банковата система расте.
А част от лошите кредити могат да бъдат събрани, дори след като са отчетени като загуба.
Видно е, че лошите кредити, въпреки високите си нива, не са заплаха за стабилността на българската банкова система.
Друг негативен системен сценарий е паника сред вложителите. Но българските банки държат много кеш, над 17 млрд. лева, посочи Ангелов. Ликвидността на системата е над 25%. Така че банките са сравнително стабилни и могат да издържат на финансова паника.
Преди голяма част от финансирането на банките в България идваше от чужди източници. Докато през последните 2 години всички нови кредити в страната практически се финансират от български депозити. Това прави банковата система независима от чуждите финансови пазари, което е добре в ситуация като сегашната в Европа.
Важен елемент, който защитава банковата система от финансова паника е гарантирането на депозитите. Както знаем в Европейският съюз са гарантирани влоговете до 100 хил евро на човек в банка.
При това в България, за разлика от други страни, освен че има държавно гарантиране на депозитите има и специален фонд, в който се натрупват пари. Средствата в този фонд ще достигнат 1.2 млрд. лв в началото на 2012 г. или почти 20% от капитала на банковата система. Фондът за гарантиране на влоговете работи, акционерите предпочитат да внесат нов капитал вместо да загубят контрола върху банката си.
В допълнение БНБ има инструмент за влияние при системна криза, но само за платежоспособни банки. Тоест банките, които имат активи могат да получат краткосрочно финансиране от БНБ при системна криза. Централната банка разполага със собствени ресурси в размер на 5.7 млрд. лева. Това е депозитът на управление банково в управление емисионно. Това е допълнителен буфер, който особено е успокояващ за чуждите анализатори.
Акционерите на банките също се явяват буфер, тъй като в случаи на нужда могат да предоставят допълнително финансиране. Акционерите нямат стимул да изоставят банката, защото ще я загубят. За чуждите банки има както репутационни, така и финансови причини да подкрепят българските си поделения, смята Ангелов.
Според закона за кредитните институции ако една банка има проблеми с платежоспособност БНБ има право практически да поеме контрола върху нея, да я постави под особен надзор, да премахне ръководството, да отнеме правомощията на акционерите и дори насилствено да увеличи капитала, привличайки нови акционери. Включително като нов акционер може да влезе Фондът за гарантиране на влоговете.
Финансистът Емил Хърсев поясни, че ипотечните кредити, които са се отпускали у нас винаги са били нормативно около 1.7, реално над два пъти обезпечени с активи.
Освен това проблемите на банките майки не се пренасят автоматично върху българските им поделения. Много добър пример за това, според Хърсев, е турската Демир Банк, която фалира и беше купена от HSBC. При този фалит българският субсидиар, сегашната Търговска Банка Д, не беше купена, но и не фалира. И при това работи без да изпита някакви притеснения. Тоест не винаги паниките по света се пренасят у нас.
По отношение на финансовите регулации България не е развиваща се, а развита страна, смята подуправителят на Българската народна банка Калин Христов. Тя вече е въвела регулациите, които сега Европа се готви да приложи. А причината са различните изходни условия. Докато еврозоната се сблъсква с тежка финансова криза за първи път от създаването си, България е преминала през такава 1996-1997 г. Ето защо страната ни вече е приложила всички най-консервативни регулации.
Освен това липсва тежкото бреме на суверенния дълг, който стои в балансите на банките и е основният проблем в Европа в момента. От ниво от 107% държавен дълг спрямо БВП през 1998 г, България влезе в кризата с дълг от 13% от БВП. Тя приватизира повечето държавни активи и си плати задълженията.
Цената на кредита не е само функция на риска. Истината е, че повечето регулации водят до по-голяма сигурност, но и до по-скъпи кредити, подчерта Христов. За България, това е цената на сигурността.
Българската банкова система не е базирана на клонове, а на субсидиари – юридически лица, регистрирани в страната, и действащи според българското законодателство и регулации. Това е много важно, счита Христов, тъй като БНБ има реална юрисдикция върху тях. А трансграничната платежна система в евро също се контролира от централната банка.
Няма изтичане на капитал от българската банкова система, категорични са експертите.
През декември 2008 г. нетната позиция на българските банки спрямо банките майки е била 13 млрд. лева. А сега е 3.5 млрд. лева. Това е станало възможно, тъй като от 2009 г. насам само домакинствата генерират по 4.5 млрд. лева депозити годишно.
Ликвидността на българската банкова система е средно над 25%. За Европа е средно малко над 12%. В България това е ликвидност, генерирана от икономиката на страната, обясни Христов. Когато имаш толкова висока ликвидност и нямаш много възможности да даваш нов кредит, трябва да използваш по някакъв начин този ресурс. Ето защо банките плащат пасиви, които не са им необходими, като финансирането от техните чуждестранни майки. Процесът не е породен отвън, както често се спекулира, а се генерира от високите нива на вътрешни спестявания.
Според Хърсев външното финансиране намалява защото няма пласмент за парите. Ако банките имаха сигурен пласмент за пасивите си, те просто щяха да оферират по-високи лихви на външните си източници на финансиране в рамките на банковата група. А външното финансиране намалява защото търсенето му намалява. Причината е, че няма проекти, намаляват печелившите пласменти. Рискът се увеличава. Хората са готови да плащат много високи лихви, но ако доходите им растат.
Христов подчерта, че в началото на 2008 г. средната лихва по новите ипотечни кредити в лева в България е била над 8.6%. В момента въпросната лихва е 8.16% или с 50 базисни пункта под тази по времето на пика на кредитирането в България. Въпросът, според банкера е, че доходите не растат със скоростта от 2008 г.
В момента лихвите са по-ниски, но и обемът на кредитирането е по-малък. А достъпът до него е ограничен. Действа ефектът “Най-добрите вземат”, тоест кредити се дават силно селективно и най-вече на най-нискорисковите длъжници.
Въпросът е икономиката да се развива, да се наемат хора и заплатите да растат. Нулевият растеж, отчетен в експресните данни на НСИ за третото тримесечие почти сигурно ще бъде коригиран възходящо в следващите издания на доклада, единодушни са експертите.
Проблемът на българската банкова система е, че сме в Европа, счита Христов. Европа е в епицентъра на хаос. В тази несигурност дори хората, които разполагат с пари в наличност не знаят какъв бизнес да почнат. Вместо да се инвестират в бизнеса, парите се депозират в банките и това е разумно.
Досега това не е проблем за банките, защото те имат пасиви, които плащат. Но ще дойде моментът, когато с тази огромна депозитна активност от 8% годишно и липса на възможности за даване на заеми, банките ще намалят лихвите. Хората, които спестяват, ще трябва да реагират. Да си кажат, като е толкова ниска лихвата аз да взема малко риск с тези пари. Това, обясни Христов, е вграден механизъм за корекция на системата.