Испания - идеалната жертва
Дълговата криза в Европа продължава да се задълбочава. Този път повод за притеснения стана дава проведеният вчера аукцион за испански дълг. От една страна правителството беше принудено да плаща за задълженията си по-висока, а от друга успя да пласира по-малко облигации от предвиденото.
Комбинацията повиши страховете от това, което инвеститорите смятат за апокалиптичен сценарий: ситуация, в която дори правителства, които провеждат правилните политики са тласкани към несъстоятелност от недоверието в еврозоната като цяло.
Испания беше принудена да плаща лихва в размер на близо 7% за новата си емисия 10-годишни облигации и събра само 3.562 млрд. евро вместо очакваните 4 милиарда евро.
От една страна положението с дълга не е толкова тежко, колкото в Гърция и и Италия. Съотношението на испанския публичен дълг към брутния вътрешен продукт на страната е малко над 60%.
От друга страна обаче испанската икономика се намира в плачевно състояние. През третото тримесечие имаше нулев растеж. Безработицата е над 21%, младежката безработица е близо 50%.
А реално страната е изправена пред сериозни дългови проблеми в перспектива, идващи от слабата икономика. По данни на централната банка на Испания, правителството е платило 1.5 млрд. евро лихви по задълженията си само през последните 15 дни. Освен това то няма да успее да постигне заложените бюджетни цели от дефицит от 6% в края на 2011 г.
Очаква се предстоящите избори на 20 ноември да бъдат спечелени убедително от консервативната опозиция.
Това е идеалният бульон за атака на пазарите, но вчера и днес еврото поскъпва.
Пенсионни фондове, застрахователни компании и други големи играчи, които бяха основен източник на финансиране за еврозоната сега се изтеглят. Дори в рамките на самият съюз тенденцията е фирмите да ограничават експозициите си на дълговите пазари в собствените си национални граници, заради страха от това какво може да се случи, ако еврозоната не издържи на натиска.
Ребалансирането на портфейлите продължава, но вече в играта се намесват големите спекулативни играчи, които осъществяват бързи набези срещу европейската валута и след това покриват късите си позиции, възползвайки се от моментните пазарни движения.
За всички е ясно, че страните от еврозоната имат достатъчно финансов ресурс да се правят с кризата, но консервативната позиция на Германия, която отказва да позволи на ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция за европейските правителства прави положението критично.
А забавянето на икономическия растеж засилва натиска върху бюджетите на отделните държави, пример за което е и Испания, въпреки нейната разумна фискална политика.
Проучванията дават преднина на консервативната опозиция, която вероятно ще спечели изборите в неделя с достатъчно голям мандат, за да направи необходимите съкращения на социални програми и реформи на пазара на труда.
Отиващият си премиер на Испания, социалистът Хосе Луис Родригес Сапатеро, в четвъртък призовава за по-решителни европейски действия, добавяйки гласа си към тези на френския и други лидери притеснени, че ситуацията може да се изплъзне извън техния контрол.