Хартиените пари са програмирани да се самоунищожават
Какво е следващото нещо, което трябва да направи председателят на Федералния резерв Бен Бернанке? Да напусне! Какво е следващото нещо, което президентът на САЩ Барак Обама трябва да направи? Да подаде оставка!
Становището е на германският икономист Детлев Шлихтер. Негова е идеята, че основните световни валути са така създадени, че да се самоунищожат. Той дори списва блог, посветен на темата.
Според Шлихтер доларът, йената и еврото са се впуснали в надпревара кой първи ще стигне дъното. Ще става все по-лошо, като ситуацията, до която светът ще достигне, ще е по-лоша от Голямата депресия.
В момента индустриалното производство в САЩ е 12 пъти по-голямо, отколкото е било през 1929 година. Но по-голямо е и количеството на парите в обращение. В циркулация са 200 пъти повече долари, отколкото по времето на Голямата депресия.
Нетният дълг на САЩ бе 150% от Брутния вътрешен продукт през 1973 година, когато президентът Ричард Никсън скъса връзката на долара със златния стандарт. През 2010 година нетният дълг на страната достигна 370% от БВП.
Шлихтер е убеден, че ще става все по-лошо, но дъното ще бъде достигнато малко по-късно във времето. Централните банки все още си въобразяват, че се справят, благодарение на печатницата за пари. Но колкото по-дълго тази преса работи, толкова повече се задълбочава кризата.
Той припомня прочутото изказване на Бен Бернанке от 2002 година, в което председателят на ФЕД посочи, че банката може да произведе толкова долари, колкото пожелае, при това с нулеви разходи. Такава е логиката на сегашната система. Тя води натам, че печатницата за пари ще финансира държавните разходи, корпоративните разноски и накрая ще започне да финансира потребителските разходи. С други думи централните банки няма да спрат с печатането на пари докато не "улеснят количествено" най-дребните потребители, за да могат те да си купят кола или да ползват кредитна карта.
В своя блог Шлихтер проследява историята на хартиените пари, които не са покрити с някаква стока дори и частично. Китайците са измислили хартията и мастилото преди хиляда години и тяхното изобретение довело до появата на хартиените пари. В Китай династии наред всички тези експерименти завършват с обезценка на валутите. Китайците са изоставили хартиените пари през 1500 година, но са ги върнали през 1800 година под влиянието на Запада.
Всъщност, дори и на Запад хартиените пари не са успявали да задържат първоначалната си стойност. Инфлацията и хиперинфлацията, месечното покачване на цените на потребителските стоки, са показателни за това. През XX век има 29 случая на хиперинфлация. Но това, което ще се случи с американските, европейските и японските пари, ще е най-страшният колапс в историята, смята Шлихтер.
Той не дава препоръки за предприемането на инвестиционна стратегия, която да е спасителна в тази ситуация. На златото обаче не трябва да се гледа като на инвестиция, смята той. Златото е форма на парите. То служи като средство за размяна и е най-успешното в тази му функция през цялата човешка история. Но парите в джоба не носят дивиденти. Не се умножава от само себе си и златото, което държиш в джоба си.
Идеите на Шлихтер кореспондират със схващанията на австрийската школа икономисти, според които няма никакво съмнение, че ще има повсеместен колапс на валутите, причина за който е кредитната експанзия. Това е написано още през 1949 година от Лудвиг фон Мизес в книгата Human action. Единственото положително е, че това предсказание може да се случи по-далеч във времето, а не толкова скоро.
Колапсът на хартиените пари ще бъде просто един момент в историята. Той ще доведе до трансфер на благосъстояние в огромни размери. В никакъв случай обаче не бива да очакваме, че с това ще се сложи край на човешката цивилизация. Богатството не е илюзия и истински стойностните неща ще оцелеят, казва Детлев Шлихтер. /The Globe and Mail