Как фалира Русия
През 1997 г. Русия беше на прага да спечели доверието на международните инвеститори след шест години на реформи. Инфлацията изглеждаше под контрол, а курсът на рублата беше фиксиран към долара, пише Себастиан Уолш във Financial News.
Но под повърхността нещата стояха по друг начин. Размерът на реалните заплати беше по-малко от половината от нивото им през 1991 г, страната беше проядена от корупция, събираемостта на данъците беше ниска, а в държавните структури цареше хаос.
След спукването на балона на активите в Тайланд, Южна Корея и Индонезия, което предизвика азиатската криза, цените на суровините паднаха в низходяща спирала и Русия започна да изпитва затруднения с плащанията по дълга си. Рублата веднага беше атакувана от инвеститорите.
През юли 1998 г. МВФ отпусна кредитна линия от 22.6 млрд. долара за стабилизиране на страната. В центъра на пакета беше суап на краткосрочни държавни облигации за по-дългосрочни деноминирани в евро облигации. Въпреки това от август разпродажбите на рублата отново бяха в пълен ход.
Джордж Сорос обяви, че единственият изход за Русия е девалвация, но правителството продължи да оказва подкрепа на рублата, въпреки че заплатите в публичния сектор оставаха неплатени.
На 17 август, руското правителство най-после се предаде под пазарния натиск и обезцени рублата. Но не спря до тук, а обяви мораториум върху плащанията по външния си дълг, чиито размер беше едва 57% от руския БВП. Две седмици по-късно курсът на рублата беше освободен от долара.
Но според експерти от Nomura, Русия не фалира "по обичайния начин", вместо това "тя избра на кого да плаща".
Въпреки това, когато мораториумът върху външния дълг приключи на 15 ноември, руското правителство не го продължи, и възобнови плащанията към притежателите на еврооблигациите.
По-малко от година по-късно руската икономика се възстанови до нивата отпреди кризата - и продължи да расте бързо, подкрепяна от поскъпването на суровините.
Алексей Мойсеев, директор макроикономически анализи във VTB Capital, смята, че има най-малко един ясен урок от кризата в Русия за лидерите на еврозоната - че управлението на проблемите трябва да бъде основен приоритет.
Руската криза опасно подкопа финансовите системи на няколко централно-азиатски държави и имаше своето отражение в Източна Европа и Балтийските страни.
Икономиките в двата региона се сблъскаха с рязкото свиване на значителния си износ за Русия, заради поевтиняването на рублата, в допълнение към нарастващия натиск върху собствените им дългове и валути.
Кризата в Русия изигра важна роля и за колапса на Long Term Capital Management. Хедж фондът беше отворил големи залози за фалити на други източноевропейски страни след мораториума в Русия и загуби 550 милиона долара само на 21 август, по данни на Световната банка.
Самата Русия, обаче, се възстанови забележително бързо. Според експерти от Societe Generale това се дължи на решителните действия на политиците, но и на поскъпването на петрола.
Цените на суровините обаче не са фактор, които облагодетелства икономиките на Гърция и Италия. Въпреки това идеята за налагане на мораториум върху чуждестранните кредитори и предотвратяване на по-тежка криза не изглежда лоша в контекста на ставащото днес в еврозоната.