DarikFinance

Китай държи заключено петролно съкровище пред вратата си

През миналата година Китай се превърна в най-големия консуматор на енергия в света, но по информация на геолозите в бъдеще той има потенциал да се превърне и в най-големия производител на нефт. В Южнокитайско море, по информация на енергийната агенция на САЩ, има петролни залежи от 213 млрд. барела, което се равнява на 80% от резервите на Саудитска Арабия. Темата разработва Bloomberg.

Пекин заявява пълни териториални претенции над по-голямата част от морето, в което са находищата. Според китайските власти, Китай притежава и участъците пред бреговете на Виетнам, в които компании като Газпром и Exxon Mobil вече провеждат проучвателни дейности. Тази година Виетнам се оплака, че негови съдове за петролни изследвания на няколко пъти са били атакувани от китайски кораби.

Въпросният морски регион е един от най-натоварените търговски маршрути в света и сблъсъкът на енергийните интереси може да доведе до сериозни последици. Това ще има предвид президентът на САЩ Барак Обама, домакин на Азиатско – Тихоокеанската среща, която се провежда на 12 и 13 ноември на Хавайските острови. На 18 и 19 ноември Обама ще участва и в Източноазиатската среща в Австралия, където също се очаква да бъде засегнат въпроса за южнокитайския петрол.

Южнокитайско море мие бреговете на няколко държави, но Китай настоява, че има историческо право над по-голямата му част – както и над стотиците острови в него. Малко известен факт е, че през 1974 г. и 1988 г. имаше военни сблъсъци между китайски и виетнамски сили в две островни групи в региона. Китай твърди, че териториалните му води се простират стотици мили южно от остров Хайнан до екваториалните води на Калимантан. Естествено, претенции към тези морски територии имат Бруней, Малайзия, Виетнам и Тайван.

А също и Филипините, които предлагат нова инициатива за уреждане на териториалните претенции в Южнокитайско море, като търсят посредничеството на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън и президента Барак Обама. Още през 2010 г. Клинтън определи въпросът за подялбата на Южнокитайско море като „водещ дипломатически приоритет“. Отговорът от китайския външен министър не закъсня: намесата на САЩ може само да затрудни намирането на решение по въпроса.

Но вчера Клинтън повтори: В Азиатско – тихоокеанския регион има „предизвикателства“, които „изискват лидерството на Америка“. Тя спомена за „свободата на навигацията в Южнокитайско море“ и противопоставяне на ядреното въоръжаване в Северна Корея, тоест засегна две теми, които Китай счита за свой собствен прерогатив.

САЩ гледа на Китай едновременно като на партньор и съперник, коментира Bloomberg.Вашингтон е изградил военно партньорство с редица страни в региона – с Австралия, Япония, Южна Корея, Филипините и се стреми да създаде също и икономически противовес на Пекин, тъй като търговията увеличава значението на Китай в страни като Филипините и Виетнам.

Тъй като Виетнам и Филипините отхвърлят териториалните претенции на Китай пред своите брегове, зачестяват случаите, в които китайски кораби арестуват или повреждат изследователски съдове, проучващи региона. Впрочем Китай е съгласен на сътрудничество, но само ако взема участие във всеки проект за добив на нефт и газ в региона – нещо, което останалите страни, сключващи самостоятелно договори с петролните корпорации, разбираемо не желаят.

На 25 октомври Exxon съобщи за откритие на поле с нефт и газ пред бреговете на Виетнам. ВWSJ излезе информация, че сходни открития са направили и френската компания Total,руската Газпром, държавната петролна корпорация на Малайзия и британската Premier Oil. Но Китай само 5 дни по-късно предупреди чуждите енергийни компании да не се захващат на своя глава с добив в региона.

Напрежението се засилва допълнително от решението на индийската държавна нефтогазова корпорация Oil & Natural Gas Corp. също да се намеси в надпреварата за петролните залежи. На 12 октомври индийците сключиха с виетнамската компания PetroVietnam тригодишно споразумение за увеличаване на инвестициите в проучване и добив на въглеводороди. Виетнам обяви за концесия девет морски участъка и Индия обеща, че ще участва; оферти се набират до 26 януари.

Китайски официозен вестник ден по-късно съобщи: Китай трябва да обяви тази сделка за незаконна. „Ако Виетнам и Индия започнат проучвания, Китай може да изпрати невоенни сили, които да попречат на работата на двете страни“.

Много ли са 213 млрд. барела нефт? За сравнение, петролните резерви на Саудитска Арабия се оценяват на 265 млрд. барела. В цялата останала Югоизточна Азия неразкритите запаси се оценяват на под 22 млрд. барела. В региона на Южнокитайско море се крият и 2 квадрилиона кубически фута природен газ, тоест над пет пъти повече от запасите от 350 трилиона куб.фута в Северна Америка.

Но биковете, които играят на продължаващото поскъпване на петрола, могат да са спокойни, докато политическите отношения в региона остават обтегнати. Междувременно е напълно ясно, че Китай ще пусне всички възможни и невъзможни механизми, за да си осигури възможно най-голям дял от добива на ценните въглеводороди толкова близо до неговите брегове. „Китай е като слон в стъкларски магазин – не можеш да се преструваш, че го няма“, коментира енергиен експерт.

През миналата година Китай консумира 2.4 млрд. тона петролен еквивалент и отбеляза 11.2% ръст на потреблението си – повече от която и да е голяма държава. От началото на 2010 г. китайски компании са обявили сделки на стойност 53 млрд. долара за придобиване на петролни активи в чужбина. И докато Виетнам и Филипините имат по-краткосрочни интереси и се надяват с петролните залежи в морето да стимулират икономическия си растеж, Китай има изгода и да почака: с времето страната ще става все по-силна както икономически, така и военно, така и политически.