Jin Jing (Epoch Times)

Китайската икономика е на кръстопът

 
(Laurent Fievet / AFP / Getty Images)



Срещата, "определяща тона" за Китай през 2011 г. и предшестваща Централната работна конференция по икономика, все още не е насрочена. Това е безпрецедентно и се разглежда като знак, че китайските лидери не са сигурни какви действия да предприемат, за да отместят икономиката от силно нестабилното й положение.

Всяка година преди да се проведе Централната работна конференция по икономика, Централното политбюро на комунистическата партия се събира, за да обсъди в каква насока ще се развива икономиката през предстоящата година. Запознати я наричат "среща за определяне на тона". Срещата винаги е провеждана през ноември или в първите няколко дни на декември.

Напоследък икономиката на Китай показва признаци на забавяне. Анализатори коментират, че икономиката е достигнала до кръстопът. Изборът между продължителен растеж или ограничаване на инфлацията е станал труден за партийните лидери. Това е причината за забавянето на срещата за определяне на тона, казват те.

Стагфлация


Цаоан Джуши (Caoan Jushi), виден политически и икономически коментатор, заяви пред ​​Epoch Times, че основната причина за забавянето на срещата за определяне на тона е сложната ситуация на глобалната икономика. Въпреки че срещата е отложена, режимът няма да бъде в състояние да излезе с окончателно решение, тъй като икономиката в континенталната част на Китай вече е влязла в стагфлация.

"Какъвто и да е вид стимулация няма да помогне", посочи г-н Цаоан. "Ако Китайската централна банка започне да печата пари, цените ще се вдигнат дори още повече. Ако не напечата пари, икономиката ще се срине. Това е дилемата."

Вицепремиерът Уанг Чишан (Wang Qishan), който е отговорен за финансите и търговията, заяви при посещение в началото на месеца в Шенянг (Shenyang), провинция Ляонинг (Liaoning), че вносният и износният бизнес трябва да се придържат към стабилния план за растеж на 12-ия петгодишен план.

По време на среща с министъра на търговията на САЩ Брайсън, Уанг говори за икономически план, насочен към разширяване на седем индустрии през следващите пет години и стимулиране на китайската икономика.

Общите инвестиции ще възлизат на 4,8 трилиона юана (1,14 трилиона лева), поясни Уанг. Някои от индустриите, включени в този план, са енергетика, биотехнологии, както и автомобилна технология. Според Уанг износът остава гаранция за оцеляването на китайските предприятия на различните места.

Цаоан обясни, че китайският режим все още се отнася към икономическия растеж като към важен фактор за поддържане на социалната стабилност. Без икономически растеж ще има висока безработица. Проблемът е, че 70 на сто от растежа на брутния вътрешен продукт на Китай идва от износа, но със забавянето на икономиката в Европа и Америка, за Китай поддържането на износа не е най-добрият подход за поддържане на темпа на растеж. Освен това, поради високата инфлация режимът не може да стимулира вътрешното потребление.

Инфлация


Журналистът и експерт по недвижими имоти Чен Дженченг (Chen Zhencheng) коментира пред ​​Epoch Times, че икономическите неволи на Европа значително са засегнали производството на Китай и износа на продукти от нисък клас. Следователно режимът се очаква да прави корекции в икономическата си структура.

Чен допълни, че въпреки обявлението на Статистическото бюро, че индексът на потребителските цени (ИПЦ) за октомври е спаднал до 5,5%, широката общественост не е усетила каквото и да било понижаване на цените. Индексът се изчислява като се използват продукти, които имат много малки колебания в цените и не са ежедневни разходи. По-специално, недвижимите имоти не се включват в изчисляването. По думите на Чен реалната стойност на индекса на потребителските цени, която той е изчислил, се е увеличила с 25%.

Той обясни, че е погрешно режимът да обвинява затварянето на малките и средни предприятия за затягане на валутната политика. Напротив, затварянето на предприятия е причинено от прекалено отпуснатата валутна политика на режима, която предизвиква инфлация и покачващи се цени на труда. В крайна сметка, тези фирми срещат големи трудности с продажбите и са принудени да затворят.

Инфлацията не само оказва влияние върху ежедневието на широката общественост, но също така е решаващ фактор в оцеляването и конкурентноспособността на предприятията, посочва Чен. Ето защо според него негативният ефект от инфлацията на Китай далеч превишава всеки положителен ефект за стимулиране на икономическия растеж и режимът трябва да съсредоточи бъдещата си политика над контрола върху инфлацията.

"Манталитетът на широката общественост е, че колкото по-висока е инфлацията, толкова по-малко ще харчат и толкова повече ще спестяват. Мисля, че повишаването на цените намали покупателната способност на потребителите. Само чрез намаляване на инфлацията, цените ще паднат и потребителите ще започнат да харчат отново", каза Чен.

В същото време не е сигурно доколко отпуснатата валутна политика ще стимулира икономиката. Няма много място, за да се продължи вкарването на повече пари на пазара, особено на пазара на недвижими имоти, който е достигнал точката на насищане. Дори ако цените се понижат с 50%, по-голямата част от китайския народ все още няма да могат да си го позволят.