Patrick J. Byrne, Kan Zhong Guo

Надвисналата кредитна криза и растежът на Китай

Китайската политика за избягване на световната финансова криза бе да се генерира лесен кредит. Надвиснала кредитна криза обаче разобличава структурни недостатъци в китайската икономика.

Феноменалният двуцифрен растеж на Китай е зависим от евтиния производствен износ на Китай към Запада. Намесата с цел запазване на валутата ниска и недопускане повишаване на заплатите е част от тази стратегия за разрастване на експорта.

Китайският износ може да е генерирал огромни спестявания за страната, но също така е довел и до тежки дисбаланси в световната търговия, което на свой ред подпомага за ускорението на световната финансова криза и води до небалансиран растеж във вътрешния китайски пазар.

Китайският отговор на срива в неговия експортен пазар, когато световната финансова криза удари през 2008 г., бе да отпусне кредити в огромен мащаб, за да стимулира икономиката си.

Много от тези пари се състоят от заеми от държавни банки към местни правителства, които се предполага да инвестират в нови пътища, жп линии, електроцентрали и други проекти, за да подпомогнат поддържането на бързото темпо на китайския икономически растеж.

Миналогодишните разходи по инфраструктурата възлизат на 55% от китайската икономика, според Карл Е. Уолтър, американски инвестиционен банкер и съавтор с Фрейзър Дж. Т. Хауи на „Червеният капитализъм: крехката финансова основа на необикновения възход на Китай“ (Red Capitalism: The Fragile Financial Foundation of China’s Extraordinary Rise).

Сега потребителският пир на Китай е създал кредитен балон с мащаба на първата кредитна криза на САЩ. Един срив би могъл да ускори политическите размирици и да заплаши властта на китайската комунистическа партия, чиято легитимност е базирана на възможността да предоставя бърз икономически прогрес.

За да дадем представа за мащаба на кредитния балон, обемът на заемите в Китай е скочил от еквивалента на 100% БВП в началото на световната финансова криза до 200% БВП днес, според Джу Мин (Zhu Min), зам.-директор на Международния валутен фонд.

За сравнение, според проучване на Fitch Ratings кредитите в САЩ са нараснали едва с 42% БВП за петгодишния период преди да удари първата американска вълна на кризата, твърди Амброуз Еванс-Причърд (UK Telegraph, 18 септември 2011 г.)

Кредитите са нараснали с 45% в Япония преди японската икономическа криза от 1990 г. и с 47% преди корейската криза през 1998 г.

Жилищното строителство е на 10% от БВП – почти същото, като в Испания преди тамошната криза от 2006 г. и по-високо от в Япония и Корея в техните етапи на бързо развитие.

Допринасяйки за този спекулативен балон, инвеститорите поръчват многобройни нови апартаменти и къщи, очаквайки от тях многобройни ползи, когато ги продават на възходящия пазар.

Когато балонът се спука, има вероятност тези имоти да наводнят пазара и да утежнят влошаващите се продажби.

Местните правителства също са допринесли за балона. Освен че са облагодетелствани от инфраструктурните фондове, те са извлекли ползи и от покачващия се имотен пазар. Около 40% от годишните им приходи са от продажби на земя.

Крайният резултат от китайските стимулационни мерки е кредитен балон с епични пропорции. Заемите са достигнали 1.7 трилиона щ. д., според Китайското одитно бюро.

Докато част от тях са използвани за силно необходимата инфраструктура, голяма част е подпомогнала необуздано строителство със спорни икономически ползи.

Засилвайки нестабилността на китайските банки, местните правителства са заобиколили обезпечаването на облигациите за заемите си, създавайки над 6000 компании, за да заобиколят тези законови изисквания.

Тези компании също са позволили на местните власти да създадат огромна система за покровителстване на чиновници на комунистическата партия.

Впоследствие икономическият бум от всеки допълнителен юан от кредит се е сринал от 0,75% до 0,18% от началото на Световната финансова криза и тепърва предстои да се възстановява, коментира Еванс-Притчърд от UK Telegraph.

Тенденциите за понижаване вече може да са започнали на имотния пазар. Една голяма компания за недвижими имоти, Guangzhou R&F Properties, е намалила цените на имотите с 20%, като примерът й може скоро да бъде последван и от други имотни компании, посочва сп. Caixin – пекинска медийна група за финансови и бизнес новини.

Според Китайския статистически център към Университета на Мичиган, китайският доход на глава от населението се е увеличил от 1991  г. до 2002 г. и след това се е завишил двойно отново през 2008 г.

Потреблението обаче спада пропорционално на БВП. В края на 90-те спадът му е от 48% на 36%.

Освен това увеличаващите се трудови възнаграждения са довели до преместването на производствените индустрии към държави с по-евтин труд като Виетнам, докато някои са се завърнали в САЩ.

Китай може да е изправен пред двоен икономически удар – втора вълна на депресия на запад, която допълнително орязва китайския износ, и кредитна криза в китайската банкова система.

Небалансираният растеж на страната е създал структурни икономически проблеми, чието разрешаване ще е предизвикателство и които биха могли да подронят политическата легитимност на компартията.