J.R. McNeill* (Epoch Times)

Потъмняващо небе по пътя към Дърбан

Заставайки срещу екологично бъдеще, обещаващо по-стабилен климат, представителите на близо 200-та държави, събрани в Дърбан (ЮАР) за Конвенцията на ООН за климатичните промени, нямат лесни отговори. Светът изглежда заклещен в 20-ти век и никакви технологични новости не са готови да облекчат последствията от изгарянето на фосилните горива. Преследването на икономически растеж продължава да доминира над политическата мисъл, независимо дали става дума за събранията на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), Федералния резерв във Вашингтон или властовите коридори в Брюксел...

Най-мощните икономики процъфтяват чрез фосилни горива. Ядреният синтез си остава мечта. Разчитаме на сложни технологии, които могат да се провалят с катастрофални последствия, като Чернобил през април 1986 г., морското дъно на Мексиканския залив през април 2010 г. или Фукушима – март 2011 г.

Политическите институции и мисловните рамки, формирани през вековете, не са от помощ за всеобщото съдействие в световен план, налагано от климатичните промени. Отделните правителства обикновено поставят кратковременния интерес на преден план.

Някои правителства са променили своята позиция. Избирането на нов премиер на Австралия през 2007 г. и нов американски президент през 2008 г. временно елиминират мощното противопоставяне на преговорите за климатичните промени. Но досега действия от преговорите няма, отчасти поради ефекта на финансовата криза, ударила през 2008 г.

В търсене на растеж

Балансът на силите в международната система бързо се променя. Възходът на Китай е изключителен в исторически аспект – глобална и уголемена версия на главоломното издигане на Германия в рамките на Европа между 1870 и 1900 г. Но Китай няма изгледи да промени основите на световната екологична история в близко бъдеще и дава всички признаци за традиционното поведение на велика сила, преследваща собствения си интерес без особена загриженост за биосферата.

Същото важи за Индия и нейния растеж в международен план. Играчите може и да се променят, но правилата на играта си остават същите.

Икономическите идеологии на 20-ти век остават непокътнати и през 21-ви. Преследването на икономически растеж продължава да доминира над политическата мисъл, независимо дали става дума за събранията на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), Федералния резерв във Вашингтон или властовите коридори в Брюксел.

Някои отделни гласове може да предлагат идеи, отправящи предизвикателство към потреблението като път към благоденствие и щастие, както са го правили и преди векове. Будизмът, християнството и други религиозни лидери периодично апелират за обръщане към нематериалистичните принципи в своите традиции, но малцина са избрали да откликнат позитивно. Сладкодумни призиви за добро стопанисване, въздържание или отговорност към бъдещите поколения продължават да валят върху нечуващи уши.

Опазването на околната среда може да е придобило известна популярност на места след 2000 г., но изправено срещу императива на икономическия растеж, остава в неговата сянка. То не е спечелило безразличните маси. Не е отслабило враждебните към него, включително по-консервативната част от Републиканската партия в САЩ, Новите десни в Австралия или фракция от Партия на независимостта във Великобритания. Идеите означават толкова много, защото са променили толкова малко.

Предвестници на промяна

Не всичко е в застой и в енергийната сфера има някои предвестници на промяна. В Северна Америка, Европа и Япония общото енергийно потребление достигна връх малко след 2004 г. Във всички тези места енергийното потребление започна слаб спад преди икономическата криза. А в общ световен план общото енергийно потребление започна спад през 2009 г., за пръв път от няколко десетилетия.

Две специфични промени в световната енергийна система заслужават да бъдат споменати. Първата е скромният подем във вятърната и слънчевата енергия в Западна Европа от 2000 г. насам. Дания, Германия, Испания и Португалия значително повишават капацитета си за производство на електричество от тези възобновяеми източници. Втората е огромното разширяване на употребата на въглища в Китай, което през 2006 г. прави страната световен лидер по отношение на въглеродните емисии. През 2009 г. Китай произвежда 24% от световните въглеродни емисии; САЩ са с 19%, а ЕС – с 13%.

Потенциална трета промяна може да бъде възраждането на ядрената енергетика. Ядрените централи са източник на малки количества парникови газове, но социалната и икономическата цена на катастрофите – както показа и бедствието във Фукушима – са ужасяващи. Италия, която забрани по-нататъшното изграждане на ядрени централи веднага след Чернобилската авария, отмени този закон през 2009 г.

След инцидента във Фукушима германското правителство затвори най-старите си реактори и обеща да затвори всички свои ядрени реактори до 2022 г. Но влиянието на Фукушима върху ядрената енергетика може да се окаже по-слабо от чернобилското. До 2011 г. в 44 различни държави има около 440 действащи ядрени централи, с още 50 в процес на строеж.

Междувременно доказателства за причинени от човека климатични промени продължават да се трупат. Данни, събрани от хиляди метеорологични станции по света, показват тенденция за бавно затопляне от 1970 г. Лятото на 2003 г. и смъртта на 70 000 европейци помогнаха да бъдат убедени милиони хора, че промяната на климата е неотложен проблем. Средните световни температури на атмосферата и океаните продължават да се повишават, а така също морското равнище и концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата.

Климатичните промени са доминиращият екологичен проблем на нашето време и като такъв биха могли да доведат до нежелани търкания и съюзи в международната политика.

Нововъзникващите сили в Азия подчертават различното в екологичната история на 21-ви век и голямата част на това, което остава непроменето. Центърът на вкисляване се е преместил в Източна Азия. Най-големият източник на въглеродни емисии в момента е Китай. Най-бързо разрастващите се електрическа, пътна и автомобилна мрежи също са съсредоточени там.

Същевременно възходът на Китай е за сметка на прекомерна инерция в екологичните тенденции. Без неотдавнашния принос на Китай, стойностите на въглеродните емисии биха били занижени. Растежът на световното енергийно потребление би бил по-малко от една трета от сегашната му стойност. Икономическият успех на Китай заличава почти целия екологичен успех, постигнат по света относно намаляване на въглеродния и серния диоксид и подобряване качеството на въздуха.

Преди десетилетие би било възможно, макар и необичайно, Китай да избере друг път – път, който да не изисква пълно отдаване на фосилните горива. Въпреки забележителните китайски инвестиции във водната, ядрената и слънчевата енергетик, доказателствата ясно сочат, че Китай е избрал същия път като държавите, индустриализирали се през 19-ти век.

Ненаситният апетит на Китай за енергия има оскъдно влияние върху световния енергиен микс, с изключение на повишения интерес към въглищата. Фосилните горива съставляват 77% от световното енергийно потребление. Със съсредоточаването на Китай само върху тях за света ще стане по-трудно да избере нов път, колкото и належащо да стане това.

Най-важните решения за екологичната история на 21-ви век ще бъдат взети не в Дърбан, а в Пекин, ако това вече не се е случило.

* Дж. Р. Макнийл е професор по история и професор в Университета на Джорджтаун. Най-новата му книга е „Империи на комарите: Война и екология в Карибския регион, 1620-1914 г.“ (“Mosquito Empires: War and Ecology in the Greater Caribbean, 1620-1914”, Cambridge University Press, 2010). С позволението на YaleGlobal Online. Copyright © 2010, Yale Centre for the Study of Globalisation, Yale University.