By Fang Wong (Epoch Times)

Мислейки си за далечни любими хора по време на фестивала "Средата на есента"

Фестивалът „Средата на есента“ се провежда на 15-я ден от осмия месец по китайския календар, което често съвпада със септември или ранния октомври по западния календар. Луната обикновено е най-пълна на този ден. В Китай е традиция цялото семейство да се събира за фестивала „Средата на есента“...

Преди много време, една есенна вечер поет, който обичал да странства, отишъл в село в провинция Юнан. Селяните проявили голямо гостоприемство към него. Те го поканили да се наслади на различни сладки и чай. Полъхът на вятъра носел аромата на хризантеми.

Китайските йероглифи гласят: „Нека всички ние бъдем благословени с дълголетие. Въпреки че сме далече един от друг, ние все пак можем да споделим красотата на луната.“ (Ziyou Huang/Epoch Times)

Поетът опитал сладките и ги намерил за много вкусни. Той вдигнал чаената чаша и тъкмо щял да отпие, когато видял пълна и ярка луна да се отразява в чашата му. Изведнъж, той си спомнил за родния си град и усетил липсата на семейството си.

Гледайки към ярката пълна луна, той казал на луната да изпрати поздрави до далечни роднини и приятели. Той нарекъл плодовите сладки „лунни сладки“ и казал, че символизират събирането на семейството и щастие.

В памет на този поет, селяните ядели лунни сладки и пиели чай в същата есенна вечер всяка година, заедно с членовете на семействата си. Те се наслаждавали и оценявали момента, възможност, когато роднини и приятели могат да бъдат заедно.

 „Сърцето ми става по-нежно към далечни любими хора по празници повече от всякога“ е от поема на Уей Уанг (Wei Wang (701-761)), един от известните поети по време на династията Тан (Tang Dynasty). То описва много добре чувствата на тези, които са далеч от любимите си хора по празници; особено по време на фестивала „Средата на есента“, символ на събирането на членовете на семейството.