ЕВ интервю: За Беглика Фест с Янина Танева

Два дни остават до откриването на четвъртото издание на Беглика Фест, което по беглишки ще започне с 101 каба гайди, Теодосий Спасов и народни танци. За предприетите мерки за ограничаване на човешкото въздействие върху природната среда, глухаря, баташките жители и чувството за хумор в Източна Европа, разговаряме с Янина Танева от организационния екип на фестивала.

Разкажи ни повече за екологичните каузи, които се реализират от организаторите и доброволците на Беглика Фест и за които не се чува така, както се чува музиката от Каба сцената.

Ние не се възприемаме като „еко-фестивал“, защото нямаме нужда от този етикет.  Днес всичко е „еко“, а това  задушава автентичните инициативи – тези, които се стремят към действителна и дългосрочна промяна в нагласите. Ние просто се стремим фестивалът да носи  вдъхновение за промяна в дълбочина и на това му казваме Устойчиво развитие. Дори вече не ми се говори за каузи – защото няма такива – има просто естествена отговорност. Да, почистваме зоната около язовира 3 пъти в годината, да  - направихме компостни тоалетни, дървени пейки за постоянно, постиламе пътя към феста със слама, за да намалим ерозията от човешкото присъствие, да – искаме да намалим въглеродния отпечатък и затова вместо коли, повечето гости тази година ще пристигнат с автобуси (Бегликобуси). Но всичко това не е за да сме „еко“, а защото вярваме, че към щастието трябва да се подхожда холистично...и защото просто ни се струва нормално за всяко масово събитие в планината.

Фестивалът се провежда за четвърта поредна година и популярността му  нараства все повече. Колко хиляди посетители се очакват на Беглика Фест 2011 и какви са мерките, предприети от организаторите за ограничаване на въздействието върху природната среда?

От повече от 6 месеца работим върху създаването на специална  Харта за устойчиво развитие заедно със специалиста по устойчиво развитие на общностите, неформално образование и алтернативно земеделие Ян Уинклъс  - тази година ще ни е първата , в която ще я прилагаме. В нея доста строго и категорично са заявени мерките за ограничаването на човешкото въздействие върху средата – или казано иначе да дойдем и да си тръгнем сякаш не ни е имало като оставяме само позитивите от случката.

Първата стъпка беше да ограничим броя на билетите и за разлика от комерсиалните събития, да се опитаме да намалим броя на хората по време на фестивала. Ограничихме посетителите до 2200. Важно е също, че специална звукова система, в която звуковите колони се неутрализират една друга и са със само 50 децибела мощност ще ограничат звука само до фестивалната зона и няма да бъде причинено шумово замърсяване, но без това да повлияе на качеството на звука. Още миналата година пък преместихме фестивалните дати в края на август, за да не съвпадат с размножителния период на Черния щъркел – двойка от защитения вид гнезди срещу  фестивалната зона. Пътят към феста ще бъде застлан със слама, за да намалим ерозията, която хилядите стъпки причиняват на земята, по която ходят...И тази година горивото на феста е 100% слънце и рециклиран био-дизел...Именно поради тези неща, не държим да бъдем „еко“. Еко-то се движи по повърхността на социалния маркетинг, а ние мечтаем за истинска промяна – дългосрочна и дълбока...

Събитието се подкрепя от Коалиция „За да остане природа в България”, Българска фондация Биоразнообразие, българският клон на международната WWF, а на beglika.org е публикувано подкрепително писмо от Министерството на земеделието и храните. Означава ли това, че екологичният неправителствен сектор в България и българските институции са на едно мнение, а именно че символът на събитието, глухарят, остава глух за фестивала? 

Миналата година помолихме Коалиция „За да остане природа“ да изготвят изискванията към подобно събитие на подобно място. Както знаете, те са безпощадни експерти– препоръчаха ни смяна на датите на феста именно заради видовете птици, и макар това да ни струваше страшно много, го направихме, защото не правим компромиси с идеята, че е възможно с желание да направиш действително устойчиво събитие в защитена територия.С което да се докаже на местните общности, че различни събития са възможни и необходими за местната икономика. С част от парите от тениски през 2009 и помощта на Глобалния Екологичен Фонд успяхме да  изследваме през миналата година  популациите на глухаря в парк Беглика, и така да подадем актуални и пресни данни на Горското стопанство, за да не сече техните местообитания при сеч. Опитваме се това да влезе и в т.нар. лесоустройствени планове. Глухарят е глух само по време на размножителния период, който се пада преди феста.

Визията на Беглика Фест за устойчив фестивал е този, който повишава дълготрайното благосъстояние на хора, семейства и общности. Провеждането на фестивала води ли до повишаване благосъстоянието на местната  общност, представена предимно от помаци, сред които безработицата е с висок процент?

Местната общност е доста специфична и ние имаме желание за съвместна работа. Засега това е предизвикателство. Идеята ни е след време всички продукти, които се предлагат да се произвеждат само от местни производители, каним ги всяка година, но много от качествените продукти на района на Батак са на изчезване и се стремим да постигнем разбиране, че местните занаяти, а не китайски пластмаси със съмнителен произход са целта ни. Това ще отнеме години. Поне още толкова. При предните издания правихме специални прожекции за младежите и местната общност в Батак и събития. Това е едно от най-големите ни предизвикателства. В Батак хората са християни и много от традиционните поминъци, които все още в мохамеданската общност се практикуват, тук вече са отмрели...