Трите "недосегаеми" за глобалната криза

Банките, военните и петролните компании като да са триглав змей, който все си остава читав в глобалната финансова джунгла…

Бидейки нещо като свещени крави, банките (като в Европа например) работят на принципа, че те и интересите на техните собственици трябва да са защитени на всяка цена, писа DarikFinance.bg.

Военните винаги имат значителни бюджети, особено за отбрана, и ако стане дума за намаляване на бюджетите, то е по-скоро символично.

А петролните компании са като галеници на съдбата и като да очакват винаги другите да им осигуряват спокоен и сигурен пазар.

Кой тогава плаща загубите? Данъкоплатците. Пресен пример са Гърция, Ирландия и Португалия. Макар да са в тежко финансово положение, отговорността за него се стоварва върху данъкоплатците, а банките и техните собственици са най-малко засегнати.

Дори в момента се подготвя спасителен план за Гърция, така че европейските банки (държащи €90 милиарда от гръцкия дълг) и собствениците им да бъдат компенсирани.

Изплащането на спасителния план обаче по дефиниция пада на раменете на данъкоплатците. Така че на практика т.нар. „антикризисни мерки” на правителствата в ЕС натоварват все повече данъкоплатците и влошават положението им.

В Ирландия данъкоплатците са дори в още по-лошо положение. Макар кризата в страната да не е икономическа, а банкова, Дъблин е гарант за банкови депозити и облигации, което увеличава бюджетния дефицит и държавния дълг.

Правителството задлъжнява от благотворителния си акт да се нагърбва с дълговете на банките, което според ирландски експерти се прави единствено, за да бъдат спасени френските и германските банки.

Тази тенденция на предпазване на банки и техните собственици за сметка на данъкоплатците е не само неморално, но и икономически неефективно, което само задълбочава финансовата криза и засилва социалното напрежение. Дали протестите в Гърция не са само началото, предстои да се види.