ЕВ

Има ли надежда за устойчиво развитие в Африка?

Артуро Джианвенути е на 34. От Рим. Завърша Агрономия в Университета в Туша, който се намира на 15 км от Вечния град в земите на древните етруски племена. По време на следването си работи във ферма за производство на мед. По-късно заминава за Ангола, с което дава начало на тригодишното си  благородно приключение в Африка...

През 2007 чрез италианската организация GVC (www.gvc-italia.org) Артуро заминава за Ангола за да работи като координатор на проект, финансиран от Европейската Комисия.  Започналата през 1975 гражданската война в Ангола между просъветската групировка MPLA и проамериканската UNITA, разпалва  междуетнически противоречия и приключва през 2002, като оставя голям брой  войници без работа и образование. Чрез организиране на различни курсове по  земеделие, селско стопанство, животновъдство, пчеларство и обучение на местното население как да ползва различни производствени и пазарни инструменти, проектът на Артуро дава възможност на местните да развиват дребен, но устойчив бизнес, чрез който да се изхранват.

Завърнал се в Италия, не след дълго Джианвенути заминава отново за южния континент, този път в Замбия. Посредник е на неправителствена организация CELIM и работата му е с продължителност година и половина по проект за околна среда и земеделие, целящ намаляване увреждането на околната среда от човешката производствена дейност.

„В Замбия работят няколко големи китайски компании, които експлоатират местното население и ресурсите на природната среда чрез добив на дървесина”, разказва Артуро Джианвенути. По проекта се провеждат различни дейности, които  стимулират възможности за изграждане на устойчив бизнес от местните, като изграждане и управление на семейни ферми, подкрепа на местни производители на ориз и други култури и спомагане при формирането на конкурентна търговска цена. „Самото население на Замбия се храни с ориз, внесен от Азия. Това е абсурдно имайки предвид, че природните и климатични условия на страната осигуряват отглеждането на ориз на местно ниво”, допълва той.

Китай инвестира милиони долари в Африка за закупуване на земя. Но може ли Китай, известен с опустошаването на собствената си земя и нарушаването на основни принципи от трудовия кодекс, да реализира бизнес, благоприятен за природната среда и африканските народи, или просто превръща жителите на най-бедния континент в роби?

Подкрепата за бедстващо население на Африка продължава и днес. Много неправителствени организации чрез местни координатори в различни африкански страни осигуряват постоянно присъствие в тези континенти, където си сътрудничат с мести общности, дискриминирани жени, фермери и дребни  производители. Прилагат се проекти, фокусирани върху самодостатъчно местно развитие и действат като агенти за социална трансформация.