Sophia Fang & Matthew Robertson (Epoch Times)

Съпругата на Ай Уейуей с разрешение за кратко свиждане

Съпругата на изтъкнатия китайски художник и активист Ай Уейуей, Лу Чинг ( Lu Qing) е получила разрешение да се срещне със съпруга си в условията на строг контрол. Тя и сестрата на Ай са заявили в интервюта за чуждестранни медии, че той е в добро здраве, но че нямат повече информация...

Властите са посетили Лу Чинг в дома й и са я уведомили, че има разрешение за посещение. Тя е била ескортирана до „бюро за разследвания“, според човек, работещ в студиото на Ай Уейуей.

Там служител по сигурността настоял разговорът да бъде ограничен до здравето на Ай и темата за разследването на „икономическите му престъпления“ да не бъде споменавана. Посещението е продължило не повече от 15 минути.

В интервю за Associated Press Лу Чинг описва съпруга си по време на свиждането им като „в състояние на вътрешен конфликт“ и много различен от човека, когото познава.

По думите на сестрата на Ай, Гао Ге, срещата не се е състояла на мястото, където той е държан, и семейството му не знае къде е то. Пред BBC, Deutsche Welle и радио Free Asia тя заяви, че целта на свиждането е била роднините му и светът да видят, че той е „здрав“.

Ай Уейуей е казал на съпругата си, че не е бил изтезаван. Според някои това е инсценировка или „сделка“ между властите и семейството му.

Ветеран в китайската журналистика, идентифицирал се само като „Mr. Yan“ на уебсайта „Initiators of the Chinese Jasmine Revolution“, коментира, че изтезания със сигурност е имало. Той прилага доводи като липсващо интервю с художника по държавните телевизии, неговите самопризнания, както и внезапно смекчения тон на семейството му.

Ай Уейуей се превърна в една от най-ярките обществени фигури поради дръзката си критика към управляващата комунистическа партия и тежкия ответен удар на властите. Той изчезна на 3 април и за него нямаше сведения до тази среща. Официално Ай не е арестуван или обвинен в някакво престъпление, въпреки че няколко седмици след изчезването му от пекинското летище бе очернен в публикации на ККП, обвиняващи го в „икономически престъпления“.

Отношението към Ай е в период, описван от много наблюдатели като най-репресивния за последното десетилетие. Толерантността към политическото несъгласие с ККП достигна абсолютния си минимум и това средство за разправа с дисидентите става все по-безсрамно в лицето на международните критики, включително и широкия спектър от нелегални мерки.