Ч.М.
Ниска нравственост по високите етажи
Ниска нравственост и власт не са си чужди. Лошото в случая е, че последствията от тази комбинация са далеч по-големи от рамките на личния живот на „прегрешилите“. Те могат да разклатят доверие в институции, дискредитират управление, дадат тон за подражание и създадат нездрав житейски климат, който в крайна сметка не е в услуга на никого.
Два скорошни случаи ми направиха интересно впечатление... някак си изглежда да има известна уникалност в тях.
Единият случай е на чешкия президент Вацлав Клаус хванат от камерите в „усвояването“ на химикалка.
Дребна работа, някой ще рече, дребна да, но дори когато става дума за такава дребна работа като химикалка, първата мисъл, която му идва на президента изглежда да е и последната.
Ако си я бе поискал, едва ли щяха да му я откажат, а и като президент едва ли не може да си я позволи финансово. Но имайки предвид възрастта му, май е въпрос на навик, а навикът е нещо, изграждано с години и в подходяща среда.
Наблюдавайки изражението и действията му пък изглежда и да е въпрос на ценностна система. С други думи – нисък нравствен стандарт.
С такъв нравствен стандарт и от такава позиция на какво ли е способен човек? И какъв пример дава на тези около него? А те на тези около тях? Като се продължи и надолу май няма край...
Как е стигнал до този нравствен стандарт е трудно да се каже, може би въпрос на образование, въпрос на възпитание...
За справка: Вацлав Клаус е икономист по образование, което е получил в комунистическа Чехословакия. След това е работил на високи позиции в Чехословашката национална банка, ползвайки се с рядката за комунистическите страни привилегия да пътува в чужбина.
В днешната политика на Чехия навлиза през 1989 г., когато си предлага услугите на икономист в новото правителство, на втората седмица след Кадифената революция в страната. Той става министър на финансите на 10 декември 1989 г.
В своята политическа кариера Вацлав Клаус е известен с това, че в почти всички външнополитически въпроси заема страната на Кремъл.
Според ръководителя на разузнаването на Монако, Робърт Ерингер, Клаус е работил за тайните комунистически служби в редица инфилтриращи операции, и Русия все още притежава архивите на неговите дейности.
През 1997 г. бе съобщено, че в швейцарска банкова сметка на името на Клаус са дошли 5 милиона щатски долара от тайни дарения за извършени специални услуги.
Другият случай е още пресен.
Според 7News Строс-Кан е обвинен в "престъпен полов акт, незаконно лишаване от свобода и опит за изнасилване" на 32-годишна жена.
Според един от адвокатите му Строс-Кан „възнамерява енергично да се отбранява от тези обвинения и отрича да е направил нещо нередно“.
Въпреки че Строс-Кан и преди е бил разследван за "неподходящи взаимоотношения със служителка", съпругата на Строс-Кан казва, че не вярва на обвиненията и заявява пред AFP: „Не се съмнявам, че невинността му ще бъде установена“.
Странното в случая не е толкова естеството на скандала, нито отричанията, а по-скоро степента. И италианският премиер Берлускони, и бившия американски президент Бил Клинтън, както и редица други високопоставени лица са попадали под светлините на прожектора по сходна тематика, но никой от тях не е трябвало да отговаря по обвинения за тежко престъпление.
62-годишният социалист Строс-Кан се очаква следващата година да се кандидатира за президент на Франция...
От „високите етажи“ на какво ли е способен човек? И какъв пример дава на тези около него? А те на тези около тях? Като се продължи така и надолу май няма край...