Паша Павлова
Амнести интернешънъл за човешките права през 2010
2010 г. може да бъде запомнена като повратна точка, когато активисти и журналисти използваха нови технологии, за да изкажат истината, и по този начин настояха за по-голямо зачитане на човешките права…
Това е и година, когато репресивните правителства се изправиха пред реалната възможност дните им да са преброени, пише в годишния си доклад организацията за човешки права Амнести интернешънъл.
Като най-явен пример за това организацията посочва свалянето на тунизийското правителство на Бен Али и отекването му в целия регион и по света. Правителствата, които разчитат на изтезания и репресии, за да потискат несъгласието и които забогатяват от корупция и икономическа експлоатация започват да се оглеждат, четем още в доклада. Изнервят се и елита и чуждестранните правителства, които разчитат на тези незаконни режими.
И въпреки че инструментите (използването на мобилни телефони, социалните мрежи и интернет) са нови, желанията са същите като преди. Хората търсят достоен живот с пълен набор от граждански, икономически, политически и социални права.
Но Амнести предупреждава, че интернет може да бъде „нож с две остриета“, предаде Euronews. Диктаторските режими също могат да използват новите инструменти, като организацията подчертава, че тези режими все по-добре разбират как да използват социалните медии за собствените си цели.
Основните проблеми, които се посочват в доклада са:
- Заплашваните, задържаните в затвори, измъчваните и убивани хиляди активисти и защитници на човешки права в Афганистан, Ангола, Бразилия, Китай, Мексико, Русия, Мянмар (Бирма), Турция, Узбекистан, Виетнам и Зимбабве. Всички тези действия подчертават изключително важната им роля и необходимостта за глобална солидарност с тях.
- Влошаващото се състояние с човешките права в Украйна, Беларус и Киргизстан и ескалиращата криза, породена от Маоистки въоръжени бунтове в централна и североизточна Индия.
- Нарастващата заплаха за коренното население на Северна и Южна Америка.
- Все по-голямата готовност на европейските държави да връщат хора по местата, където те биха били преследвани.