И.А.,
Въпроси и отговори за ситуацията в АЕЦ Фукушима
Обобщение на ситуацията в АЕЦ Фукушима, Япония, пострадала след силното земетресение и цунами от 11 март тази година, предлага като въпроси и отговори Ройтерс…
Какво става в момента?
В два от реакторите на проблемната АЕЦ Фукушима, се смята, че има стабилност, но останалите четири са все още критични. Работниците се опитват да стартират охладителните помпи на тези четири реактора. Най-належащото в момента е да се изпомпва радиоактивната вода, наводняваща реактори 1, 2 и 3, и пречеща да се възстанови електричеството, което ще позволи да се охлаждат реакторите и басейните с изразходвани горивни пръти.
Особено опасен е реактор 2, който излъчва високи дози радиация във водата и въздуха в подземието на турбината. Измерената там радиация е над 1000 милисиверта на час, което е най-високото измерено ниво от началото на аварията, значително по-високо от държавния стандарт за 250 милисиверта на година.
Колко време може да отнеме?
Никой не знае. Най-вероятният сценарии е дълга битка с известен прогрес, нарушаван от спешната нужда за охлаждане и от пикове на радиоактивност.
Веднъж охладителните помпи проработят ли, ще отнеме само няколко дни да се затворят реакторите. Но в момента инженерите работят буквално на тъмно. В контролната зала има светлина отскоро, но мониторите в нея са все още тъмни. Измерванията се правят от движеща се около сградите кола.
Работата на служителите е все още затруднена от скъсани тръби, отломки, наводнени съоръжения и др., а освен това е прекъсвана от спешни действия за понижаване на температурата в реакторите и изразходваните горивни пръти, както и от внезапните пожари и радиационното замърсяване.
Какви са рисковете?
Най-големият риск представлява радиацията, която ще продължи да се повишава всеки път, когато има изтичане или повишеното налягане накара работниците да освободят пара. Също така, изтичаща под реактора вода може да отиде в почвата и океана, а пиковете от радиация може да замърсят посевите на голяма площ.
Рискът от изразходваните горивни пръти е сравнително по-малък, стига да се намират работници или пожарникари, които да допълват водата в басейните им, когато температурата започне да се повишава.
Според някои експерти има малък риск от експлозия в активна зона, особено на реактор 1, който е най-старият в централата и се предполага, че има слабо място, особено ако настъпи разтопяване на ядреното му гориво на дъното на реактора и попадане във водния басейн под него.
Ще стане ли там безлюдна земя?
Най-вероятно да. Дори и при студено затваряне на реакторите стои въпросът с тоновете ядрен отпадък в централата. Капсулиране на реакторите с олово и бетон може да направи района сравнително безопасен за живеене, но това не е разрешение за ядрения отпадък. Той е повреден от морската вода и рециклирането му няма да е възможно, а транспортирането му е невероятно, поради обществената опозиция към това. Затова ядреният отпадък ще продължи да се разпада и да излъчва продукти от разпадането си за период от няколко хиляди години.