Милена Атанасова, Епохарни Времена

Вълшебен балет

Натали Портмън спечели Оскар на 83-тата церемония по връчване на наградите на Американската филмова академия за ролята си в „Черният лебед”. 29-годишната актриса и режисьорът Дарън Аронофски обмислят проекта за заснемане на филма още преди девет години, когато тя учи психология в „Харвард”. Първоначално написаният сценарий е бил предназначен за театрална пиеса. Снимките започват през 2009 г. и по това време те все още не са намерили финансиране за филма.

Самата Натали е играела балет от 4-годишна до заснемането на „Леон” на режисьора Люк Бесон, когато е на 13. Превъплъщавайки се в ролята на главната героиня Нина, ставаме свидели на саможертвите, които прави една балерина, за да постигне съвършенство на сцената.

(фото: личен архив на С.А.)

(фото: личен архив на И.А.)

Отговор на въпроса в какво се състои магията на балета и стремежа към съвършенство потърсихме от 36-годишния балетист, Сергей Арендар, и 7-годишната балерина, Искра Атанасова.

Сергей Арендар започва да репетира на 7 години с майка си държейки се на парапета на балкона на 5-я етаж в столичен квартал, в който живеят, поради липса на станка. Специализира в Петербург и Киев, танцува, поставя и гостува в Операта в Анталя, Театъра в Клагенфурт (Австрия), Държавния балет във Виена, Оперите в Любляна и Кьолн, Театъра в Прищина и др.

С.А.: „Този въпрос не е толкова прост както изглежда, защото всеки танцьор има различно въздействие и легенда. За повечето от нас атмосферата на сюжета, еуфорията около репетициите, интерпретацията на самия образ, музиката в синхрон с цялостното спазване на балетната условност (техника, стилистика, естетика, динамика, точност и експресивност, музикалност, емоция) ни потапят в един друг иреален сят, който всъщност е в душата на всеки балетист и за който сме мечтали цял живот.

Всеки един спектакъл е сбъдване на поне една мечта и е един празник и веселие, в който всички споделяме една голяма любов - да танцуваме и летим през времето и възможностите на телата си, едно мигновено докосване със съвършенството!

Съвършенството (както в живота) на сцената и танца е изключително разтегливо понятие, защото то никога не остава статично нито във времето, нито в емоцията, нито в самото изпълнение, нито в данните или техниката на всеки един от нас. Стремежът към него е всеки един ден, в който се самодоказваме на себе си с работа, култивиране и натрупване.

Няма съвършена балерина или балетист, защото танцът се развива ежедневно от всички посветени на него по целия свят, и самото съвършенство в него практически си остава един миг и то на сцената, когато хармонично се слеят дух, тяло, музика и движение в една образна динамика и вдъхновение, което отвежда публиката в едно друго измерение. Там само по въздуха се усеща съпричастност и споделеност между нея и танцьора. Това някои го наричаме „звезден миг”, защото наистина е такъв.”

Искра Атанасова започва да играе балет на 4-годишна възраст в школата на примабалерината Маша Илиева. Излизала е на сцената на Софийската национална опера в ролята на кокиче в „Цветята на малката Ида” и е участвала в спектакъла на Българската Коледа през 2009 г.

И.А.: „Това, което ми харесва в балета е класическата музика и аз да се нося с нея, а също така да изпълнявам падьома.