Нова хранителна заповед: Не изхвърляй!
Докато през последните месеци една от големите теми в обществото бе тази за рязко поскъпващите храни в световен мащаб, в една от обществено-образователните програми на Би Би Си се проведе любопитна дискусия с шокиращи заключения.
Водещият на предаването "Материален свят" Куентин Купър покани в студиото икономисти, които да говорят за храната, която изхвърляме на боклука. Подкрепени със статистики, те стигнаха до извода, че ако развитите страни като Великобритания и САЩ не изхвърлят толкова много храна, проблемът с глада, който мъчи милиарди хора по света, ще изчезне.
Според последните проучвания в UK, общото количество на хранителните отпадъци, които изхвърлят производителите, дистрибуторите, магазините и домакинствата достига до 11.2 млн. тона годишно. Само домакинствата изхвърлят 1.3 млн. тона на година. Ежемесечно средностатистическо семейство изхвърля на боклука храни за 15 паунда.
Около 20% от този отпадък представляват продукти, които е било неизбежно да бъдат изхвърлени. Други 35% са храни, които са били купени, но не са били изконсумирани навреме. Отпадъците от продукти, които сме сготвили, сервирали сме на масата, но след това са били изхвърлени в коша, защото не са били изядени, допълват картинката с други 27%.
В класацията на продуктите, които се изхвърлят най-много, са зеленолистните зеленчуци като марули и салати. От тях се изхвърля 46% от онова, което е било купено и подредено в хладилниците. В десетката са още ябълките и картофите.
Най-много храна хвърлят семействата с деца, а възрастните хора се отнасят по-пестеливо към храната си.
Според статистиката само преди едно поколение нещата са били коренно различни. Нашите баби и дядовци са разполагали с далеч по-малко готови храни, сами са произвеждали част от продуктите си и са имали практиката да консервират онова, което не може да бъде изядено сега.
Една от причините, поради които храната не се цени по същия начин, както едно време, се корени във факта, че за един британец месечните разходи за храна са около 10% от доходите му. Това е така, защото производството на храни е субсидирана дейност. В този смисъл може би не би било толкова лошо, ако в развитите страни храната отнема по-голяма част от разполагаемия доход, както е в развиващите се страни, където хората харчат повече от половината си заплата за храна.
Ако изхвърлянето на храна бъде осъзнато като проблем, с който обществата трябва да се справят, битката с него започва от правилното планиране на покупките и с измерването с по-голяма точност на онова, от което се нуждаем. Разбира се трябва да се отчита и влиянието, което имат супермаркетите с техните рекламни трикове да ни карат да купуваме повече. Ако обаче осъзнаем, че очите ни са по-големи от стомасите ни, това би помогнало както на здравето ни, така и на портфейлите ни, единодушни са икономистите.