Брюксел пак настоява за реформа в съдебната система
България да гарантира спазването на закона при ползването на СРС, иска ЕК
Геновева Червенакова
България трябва да продължи с реформата в съдебната система и да подобри сътрудничеството между съд, полиция и прокуратури. Активните полицейски акции са довели до малко повдигнати обвинения. Това са част от констатациите в излезлия днес междинен доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, който има технически характер, и не дава директни политически оценки. Целта на механизма, въведен след приемането ни в ЕС през 2007 г., е да помогне страната ни да преодолее определени недостатъци в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и да се следи постигнатият напредък.
Очаквано в доклада на Комисията намира място и разразилият се в последните седмици скандал с изтичането на СРС-тата. След публикуване на съдържанието на звукозаписи от подслушване в началото на годината беше изразена известна обществена тревога във връзка с прилагането и контрола на използването на специалните разузнавателни средства. Компетентните органи започнаха разследване, което се провежда в момента. Важно е България да гарантира строго съблюдаване на законовите разпоредби относно използването на специални разузнавателни средства, подчертават от Брюксел.
Приетите от българския парламент изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се подобрява вътрешното управление в рамките на съдебната власт и се засилва ролята на Висшия съдебен съвет (ВСС), са положително оценени в доклада. Евроекспертите отбелязват, че продължава работата по изработване на нов Наказателен кодекс, който се очаква да бъде приет до края на 2011 г.
През последните шест месеца бяха наложени нови дисциплинарни наказания на магистрати, замесени в значими случаи на търговия с влияние и корупция в съдебната власт, се посочва в доклада, имайки предвид случая с петимата магистрати, чиито близки са получили земи край морето като социално слаби. След дело във връзка с търговия на влияние в съдебната система Висшият съдебен съвет реши да отстрани друг бивш член на ВСС от заемане на длъжност в съдебната система, отбелзва докладът.
След друго дело във връзка с търговия на влияние при придобиването на недвижимо имущество, Висшият съдебен съвет реши да освободи от длъжност председателя на един апелативен съд за "уронване на престижа на съдебната власт"; предстоят решения по други четири дисциплинарни случая. Прокуратурата не е водила наказателно производство срещу магистратите, замесени в тези случаи, сочат констатациите.
Докладът обръща внимание на назначението на Георги Колев за председател на Върховния административен съд, което е породило "обществена тревога относно отчетността и прозрачността при назначенията на висши постове в съдебната система". Реформата на разпоредбите за назначаване в органите на съдебната власт, която се съдържа в последните изменения на Закона за съдебната власт, изисква недвусмислен ангажимент от страна на Висшия съдебен съвет за гарантиране на независимостта и качеството на тези назначения.
Все още не е постигнато систематично публикуване на съдебните решения. В някои случаи значително бе забавено обявяването на мотивите за съдебните решения, като това се отнася с особена сила за важните дела.
Във Върховната касационна прокуратура бе въведена неокончателна версия на Единната информационна система за противодействие на престъпността. За разширяване на системата ще бъдат използвани средства на ЕС, така че тя да обхване всички прокуратури, съдилища и полицията.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет продължи извършването на тематични и планови проверки за приключване на обзора на органите на съдебната власт в петте апелативни района. Беше създадена система за проверки, препоръки и последващи проверки, а инспекторатът и ВСС установиха тясна координация помежду си по дисциплинарни въпроси. Бе докладвано за общ дисциплинарен ефект от проверките по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на практиката. Все още е необходимо осъществяването на по-целенасочен принос на инспектората за справяне със систематичните недостатъци на съдебната практика и по-специално в дела срещу високопоставени лица, и за информиране относно структурна реформа на съдебната система.
България предприе стъпки, като например обучение и публикуване на насоки и най-добри практики, за да отговори на препоръките на Комисията по отношение на съдебната практика. През ноември неправителствена организация представи препоръки, след като анализира недостатъците в съдебната практика в осемнадесет значими дела. ВСС въведе изискването ръководителите на апелативните съдилища да докладват за напредъка по дела от особен обществен интерес. Бе докладвано, че тези стъпки са довели до подобрения в насрочването на съдебните заседания и призоваването на свидетели. Също така бе докладвано, че въвеждането на нов образец за болничните листове и създаването на Изпълнителна агенция "Медицински одит" са намалили случаите на злоупотреба, свързана с представянето на болнични листове в съда. През 2011 г. Върховната касационна прокуратура възнамерява да въведе специална надзорна схема за
дела от особен обществен интерес.
През последните шест месеца България продължи да провежда активна политика за справяне с организираната престъпност чрез полицейски проверки и арести, но до този момент тези действия са довели до малко на брой повдигнати обвинения, отчита докладът. Отбелязва се, че парламентът е приел законодателните разпоредби за създаването на специализиран съд, който се очаква да започне своята дейност до август 2011 г. С тези структури се цели да се подобри бързината и последователността в разглеждането на дела, свързани с организираната престъпност, които представляват особено предизвикателство пред съдебната система, но е необходимо да се положат усилия в цялата съдебна власт за специализация и подобряване на професионалните практики, по-специално по отношение на икономическите и финансовите престъпления. Комисията препоръча в тази област по-тясно сътрудничество между съдебната власт, административните органи и полицията, както и засилване на капацитета на съвместните екипи.
Положителна оценка с оглед подобряване на резултатността на полицейското разследване се дава на сливането на дирекция "Досъдебно производство" с дирекция "Криминална полиция", както и предоставените редица обучения на полицейските служители. Въпреки това е необходимо полицията допълнително да подобри събирането и обработването на доказателства, се подчертава в доклада.
България продължи укрепването на правната рамка за отнемане на имущество от престъпна дейност, като проектозаконът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, бе координиран с Венецианската комисия. Противно на критиките в България, Комисията смята за важно окончателната версия на новия закон да дава възможност за включване на принципа, според който отнемането може да бъде решено без присъда, както и да позволява предприемането на действия по анонимни сигнали. Законът следва също така да транспонира по ефективен начин приложимите достижения на правото на ЕС във връзка с разширената конфискация.
Комисията отчита произнесените през последните шест месеца две важни присъди (на бившия шеф на НАП Мария Мургина и на бившия изпълнителен директор на "Кремиковци" Александър Томов – бел. ред.) и няколкото повдигнати обвинения, по дела, свързани с корупция по високите етажи.
През същия период бяха регистрирани няколко оправдателни присъди по емблематични дела за корупция по високите етажи, конфликт на интереси, измами и организирана престъпност, като всяка от тези присъди бе обжалвана от прокуратурата в името на обществения интерес. ЕК повтаря традиционните си препоръки за подобряване на съдебната практика и по-специално прилагането на всеобхватна и инициативна стратегия за разследване, при която систематично се разглеждат възможните връзки между сродни дела, аспектите на организираната престъпност и възможните връзки с административните органи. Необходимо е да се създадат, в сътрудничество с международни експерти, мрежи от специализирани прокурори и съдии, преминали обучение за най-добрите международни практики, се казва още в доклада.
Комисията отчита, че страната ни е подобрила законодателство за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В измененията, приети от парламента през ноември, се предвижда създаването на орган, натоварен с установяването и санкционирането на конфликт на интереси на всички равнища на администрацията. Законът включва гаранции за осигуряване на независимостта на новия орган, по-специално чрез балансирана процедура за назначаване. Според ЕК новата структура може да бъде отслабена, тъй като законът изключва възможността за предприемане на действия по анонимни сигнали. В този контекст е важно самоличността на лицата, подаващи сигнал, да бъде надеждно защитена.
Реформата в Митниците продължава, значителен брой служители бяха съкратени, а за борба с вътрешната корупция бе създаден общ инспекторат съвместно с Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. Важно е реформата на Агенция "Митници" да продължи да укрепва независимостта и ефективността на нейните разследвания. Сътрудничеството с полицейските служби и прокуратурата следва да бъде допълнително засилено, се посочва в доклада. В този контекст бе обсъждана по-засилена разследваща функция на митническите служители.
В доклада е отбелязано и започналото създаване на анализаторското звено за борба с корупцията БОРКОР, което трябва да се готово до средата на 2011 г. Новото звено няма да замести съществуващите структури за превенция и санкциониране на корупцията, а ще оценява настоящата правна и институционална среда по отношение на нейната ефективност и ще предлага подобрения, когато това е необходимо.
По отношение на системата за обществени поръчки, която е обект на критики в няколко поредни доклада, Комисията отбелязва, че е създадена работна група, която през декември представи предложения за изменения в съответното законодателство. Документът, представен от работната група, съдържа редица предложения за опростяване на правната и процедурната рамка, както и за усъвършенстване на механизмите за правна защита.
България следва да предприеме последващи действия по препоръките в докладите за България, приети от GRECO през октомври във връзка с инкриминирането на корупцията и с финансирането на политическите партии и изборните кампании. По отношение на инкриминирането на корупцията в доклада се препоръчва подобряване на българския Наказателен кодекс в редица области. Това включва инкриминирането на корупцията в случай на облага за трета страна или при получаване както на материални, така и на нематериални облаги, свързани с корупция, и преразглеждане на освобождаването от наказание в случай на активно разкаяние.