България в еврозоната: чака ни скок на височина
Усилията на България да влезе в еврозоната ще бъдат подкрепени от ограничаване на публичните разходи, които да бъдат записани в българската Конституция – заяви финансовият министър Сиемон Дянков в интервю за Bloomberg от Брюксел. Така Дянков отразява стремежът на целия Европейски съюз да намали дефицитите и дълга, отбелязва изданието.
Предложението на Дянков /“пакт за финансова стабилност“/ предвижда дефицитът е да по-нисък от 3% от БВП, държавните разходи да се ограничат до 37% от БВП, а промени в преките данъци /подоходен и корпоративен/ да се правят с две трети от гласовете на депутатите, пояснил е плановете си българският министър. Ако тези правила бъдат приети, те ще влязат в сила от 2013 г.
Дянков казва: така пътят ни към еврозоната ще е по-лесен, тъй като ще можем да покажем финансова дисциплина не само сега, а и че тя ще се поддържа в бъдеще. “И така е добре да водим такава политика, но тя също така определено ще ни помогне в стремежа към евро“.
Германският канцлер Ангела Меркел призова за ограничаване на дефицитите в националните конституции – нещо, което Германия направи още през 2009 г., отбелязва Bloomberg. Подобни фискални правила се обмислят от Франция и Унгария, а Полша ги въведе още през 1997 г.
Никола Саркози през миналия месец посочи, че иска да впише балансирания бюджет във френската конституция. Унгарският премиер Виктор Орбан миналия месец потърси конституционни гаранции, включващи ограничаване на правителствения дълг. А Полша задължава правителствата да балансират бюджета, ако публичният дълг достигне 60%, в противен случай те са подсъдими.
България, член на ЕС от 2007 г., няма официална дата като цел за присъединяване към еврозоната. Миналата година плановете за влизане във валутния механизъм ЕРМ бяха отхвърлени от премиера Бойко Борисов, тъй като дефицитът за 2009 г. беше ревизиран, а този за 2010 г. с 3.9% надхвърли европейските лимити.
Европейският съюз на 27 януари посочи, че Финландия, Кипър, Дания и България са взели стъпки за справяне с бюджетните си дефицити и няма нужда от допълнителни мерки по процедурите за свръхдефицит на Съюза. През тази година българското правителство очаква дефицит от 2.5%.
Преди да подаде молба за членство в механизма ERM и да започне процеса за влизане на България в еврозоната, България трябва да покаже дефицит под 3% от БВП – посочва Дянков. През следващите месеци приоритет на кабинета на Борисов ще са конституционните промени. Изискват се гласовете на три четвърти от депутатите, или 180 депутати, в три последователни дни – казал е министърът.
Bloomberg изчислява, че ГЕРБ разполага с 116 гласа и може да разчита на подкрепата на две по-малки групи, които са подкрепяли по-рано: Атака с 20 депутати и „така наречената Синя коалиция от СДС и ДСБ“, която има 14 места. Дянков освен това се надява на подкрепата на 13 независими депутати /напуснали различни парламентарни групи/. Но продължават да не достигат още 20 гласа, които трябва да дойдат от двете опозиционни партии БСП и ДПС.
“Летвата е много висока, но съм напълно убеден, че ще имаме ¾ мнозинство”, казва Дянков. Опозицията според него в множество случаи е показала, че иска да наложи на правителството повече фискална дисциплина.
Думите на Дянков, които привлякоха интереса и на други медии, са че страната ни вероятно няма да търси финансиране от международните капиталови пазари през тази година, тъй като държавните приходи ще нараснат заедно с покачването на икономиката. „Няма да излизаме на пазара на еврооблигации, просто защото завършихме 2010 г. с по-висок фискален резерв, отколкото очаквахме“ - казва Дянков. Имаме достатъчно резерви, нямаме нужда от допълнително финансиране за покриване на дефицита през 2011 г., казал е той.
Публичният дълг на България е 14% от БВП, на трето място в Европа след Естония и Люксембург. Миналата година правителството предвиждаше да продаде облигации на международния пазар в размер на 800 млн. евро, но ръстът на приходите през четвъртото тримесечие е повишил и приходите в бюджета.