Храните поскъпват с 29% – 44 млн. повече бедни
Поскъпването на храните доведе до бедност нови 44 млн. души само от юни досега – съобщи Световната банка. Цените на храните нараснаха до нивото от 2008 г., показва ново изследване на СБ, изготвено за предстоящата среща на финансовите министри и централни банкери от Г20 в Париж.
Според Робърт Зелик, президент на Световната банка, глобалните цени на храните вече са на опасно високо равнище и застрашават десетки милиони хора в целия свят. Най-уязвими от поскъпването са именно най-бедните, които отделят повече от половината от средствата си за храна.
Според индекса на Световната банка, между октомври 2010 и януари 2011 г. индексът на цените на храните в света се е покачил с 15%. Спрямо предходната година храните са скочили с цели 29%. Само 3% делят настоящите цени от историческия рекорд от 2008 г.
цената на пшеницата се е удвоила между юни 2010 и яуари 2011 г. За същия предиод царевицата е станала 73% по-скъпа, има рязко поскъпване също при захарта и олиото. Но за щастие на милиарди хора, цената на ориза остава сравнително стабилна – или поне се повишава по-баво по сравнение с останалите зърнени култури.
Някои други хранителни продукти, които са от решаващо значение за здравословното хранене, като зеленчуците в Индия и Китай и бобът в някои страни от Африка, също са вече непосилно скъпи.
По критериите на Световната банка, екстремална е бедността, при която хората трябва да преживяват с по-малко от 1.25 щатски долара дневно. Но поскъпването на храните вкарва все повече хора в критичната зона. Зачестяват случаите на недохранване.
Благоприятната разлика спрямо хранителната криза от 2008 г. сега е добрата реколта на царевица в някои африкански държави, както и умереното поскъпване на пазара на ориз.
Според Световната банка, нужни са следните мерки в така създалата се ситуация: хранителни програми и мрежи за сигурност в страните с най-висок ръст на насъщните продукти; избягване на рестрикциите за износ на храни; по-добра информация за пазара на храни. В по-дългосрочен план са необходими повече инвестиции в селско стопанство, употреба на по-малко храни за производство на биогорива, адаптация към климатичните промени.
В момента СБ помага за изхранването на 40 млн. души с 1.5 млрд. долара. Населението на 40 страни с ниски доходи ще получи подкрепа чрез нови подобрени семена, напояване и други аграрни техники. Например в Бенин с помощта на торовете, осигурени от СБ, са произведени 100 000 тона повече зърнени култури.
В дългосрочен план Световната банка смята да вложи в селско стопанство между 6 и 8 млрд. долара годишно, след 4.1 млрд. долара през 2008 г.