Айнщайн е бил прав – колапсът на медоносните пчели заплашва света
Измирането на пчелите изглеждаше като заплаха от бъдещето, докато цените на храните не достигнаха исторически върхове. Наистина ли без медоносни пчели светът е обречен на глад?
Между 80 и 90 на сто от животинското опрашване на селскостопански култури идва от домашните медоносни пчели, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.
Почти една трета от световната продукция на храни зависи от опрашването. Тези храни доставят 35 на сто от калориите и повечето от минерални вещества, витамините и анти-оксидантите приемани от хората.
Причините за измирането на пчелите може да са много – заболявания, причинени от паразит или вирус, използването на пестициди, които поразяват нервната система на младите пчели, климатичните промени или едновременно действие на множество разрушителни сили.
Индексът на ООН за цените на храните достигна рекордни стойности в реално изражение (а не само номинално) и недостигът на зърно катализира революциите в Близкия изток. На този фон вече има спешна нужда да се разбере дали измирането на медоносните пчели увеличава рисковете за изтощаване на и без това намалелия допълнителен капацитет на глобалното производство на храни.
Един от водещите заемодатели за агробизнеса Rabobank отчита, че броят на пчелните семейства в САЩ, които не преживяват зимите се е увеличил до 35 на сто при историческа норма от 10%. В Европа положението е само малко по-добро, като 20% от пчелните семейства не оцеляват до пролетта, а същият модел започва да действа и в Латинска Америка и Азия.
Алберт Айнщайн, който е обичал да направи смели и често погрешни прогнози, счита че "ако пчелите изчезнат от повърхността на земното кълбо, човечеството ще оцелее още само четири години" (бел. ред. тези думи се приписват на Айнщайн, но не е документирано да ги е казвал).
Подобни "апокалиптични сценарии" са преувеличени, заявят от Rabobank. Реално царевицата, пшеница и оризът се опрашват от вятъра.
Въпреки това, животинското опрашването е от съществено значение за черупковите плодове, пъпешите и ягодите, и играе роля при цитрусовите плодове, ябълките, лукът, броколите, зелето, тиквичките, чушките, патладжаните, авокадото, краставиците, кокосовите орехи, доматите, бобовите растения, кафето и какаото.
Между 80 и 90 на сто от растенията се опрашват от домашните медоносни пчели. На другите насекоми им липсва диапазон и човешка подкрепа, за да проникнат на големи полощи.
Тенденцията на намаляване на пчелните популации води до точката, където броят на пчелите ще се окаже недостатъчен за опрашването на множество културни и диви растения в САЩ.
Докато опрашваната от пчелите земеделска продукция се е увеличила четирикратно от 1961 г., пчелните семейства са намалели наполовина. Съотношението пчела на хектар е намаляло с почти 90%.
Въпреки това според Rabobank земеделските производители са успели да произвеждат с относително по-малко пчелни колонии до този момент, и няма данни земеделската реколта да е засегната. Въпросът е колко дълго може да продължи да съществува този крехък баланс?
От Rabobank отчитат, че броят на американските пчелни семейства намалява още преди странното заболяване на пчелите да порази САЩ. Евтиният внос на мед от Азия и основно от Китай е довел до драстично свиване на броя на американските кошери. Това се случва, когато свободната търговия се управлява небрежно.
Китай обаче има свои собствени проблеми. Пестицидите, използвани в овощните градини унищожават напълно пчелите в някои части на Съчуан. В резултат, при наличието на огромен ресурс от евтина работна ръка, културите са опрашвани на ръка с пера и четки. Това е доста трудоемък процес, тъй като една пчелна колония може да опраши до 300 квадратни метра цветя на ден.
Германия, Франция и Италия са въвели забрана за някои пестициди и особено неоникотиноидите (съдържащи се и в тютюна), които вредят на пчелите.
Британският пчеларска асоциация призовава за "спешно преразглеждане" на разрешенията за използване на тези химични вещества, с опасението че страната може да загуби цялата си популация от пчели в рамките на десетилетие. В САЩ пчеларите също отправят подобни искания. Американска изследователска лаборатория е открила доказателства, че дори ниски нива на концентрация на тези пестициди, намаляват значително устойчивостта на пчелите към гъбични патогени.
Според EPA клотианидиниът използван за третиране на семената на царевицата е "силно токсичен", и може да представлява "опасност в дългосрочен план" за пчелите.
В същото време според Rabobank трябва да се внимава с критиките към агро-индустрията. Светът се нуждае от храна и трябва да използва наличните начини за повишаване на добивите. Всяка година глобалното земеделие трябва да храни по над 70 милиона допълнителни гърла, а протеиновата революция в Азия, се съчетава с нарастващ недостиг на вода в Китай и в Индия, докато в САЩ, в Аржентина и в ЕС все по-големи части от реколтата се използват за био-горива.
В момента измирането на пчелите е по-непосредствена заплаха от глобалното затопляне и то заплаха, с която човечеството може да се справи, но по въпроса се прави твърде малко.