Румъния не ще да се отлепва от България за Шенген

Причината – скъпата инвестиция за укрепване на границата, обясни Траян Бъсеску

Румъния не настоява да бъде отделена от България в процеса на присъединяване към шенгенската зона, дори ако Букурещ успее да покрие техническите изисквания, а България – не, обяви румънският президент Траян Бъсеску в разпространена днес декларация, цитирана от Франс прес. “Казвам го ясно, не целим отделяне от България”, заявява Траян Бъсеску. Макар да получи като цяло положителни доклади, Румъния изключва възможността да поиска да бъде отделена от България, се казва в декларация на президента, разпространена днес.

В нея държавният глава на северната ни съседка посочва мотивите за това настояване: “Ако Румъния влезе преди България, докато теоретично се предвиждаше двете да влязат заедно, това ще принуди Румъния да укрепи границата между двете страни според шенгенските норми, тъй като България остава извън това пространство. Това ще е много скъпа инвестиция за ограничено време, тъй като в крайна сметка двете страни ще станат част от шенгенското пространство”.

Според европейските доклади Румъния е изпълнила техническите критерии, изисквани за присъединяването й към пространството за свободно движение, докато България още среща някои проблеми, по-специално на границата си с Турция.

Помолен да коментира хода на процедурата по приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство вчера в Брюксел българският министър-председател призова за по-внимателен изказ в България по темата. Премиерът съобщи, че е имал разговори с президента на Франция Никола Саркози и с канцлера на Германия Ангела Меркел, както и с премиерите на Холандия и на Финландия по въпроса за Шенген. Той допълни, че е информирал Саркози и Меркел за онова, което се прави, както и за това, че България има най-тежката задача – охрана на границата с Турция, където е най-големият натиск от страна на бежанците, особено след събитията в арабския свят.

България и Румъния първоначално предвиждаха да бъдат приети в Шенген през март т.г. Няколко държави, сред които Франция и Германия, искат, освен изпълнение на техническите критерии, Румъния и България да покажат напредък и в борбата срещу корупцията.

Преди 2 дни стана ясно, че най-късно до 2 май Комисията по гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи към ЕП ще излезе с доклад за разширяването на Шенген. Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи на ЕП постави срок от три месеца, за да предостави на евродепутатите докладите за оценка на готовността на България и Румъния за присъединяване към Шенген.

Румънският посланик в София: Имаме много тесен диалог с българската страна

Ние имаме много тесен диалог с българската страна. Това каза в интервю за БНР посланикът на Румъния в България Антон Пъкурецу. „Само в последната 2010 година министър-председателят на Румъния беше в София през февруари месец. През март месец премиер-министрите се срещнаха в Турну Мъгуреле – Никопол. През септември месец президентът на Румъния беше в България. През ноември българският министър-председател беше в Румъния. Така че тези контакти наистина са много тесни”, посочи Пъкурецу.

„Имаме много обширен диалог, не само по Шенген, но и по други въпроси – европейски, двустранни, регионални. Така че този диалог е абсолютно постоянен”, допълни румънският посланик. Запитан смята ли, че аргументите на Париж и Берлин за обвързването на Шенген с необходими резултати в борбата с корупцията и престъпността са адекватни, Антон Пъкурецу каза, че Франция и Германия за Румъния, както и за България, са много важни партньори.

„Вие знаете много добре, че и Франция, и Германия бяха едни от най-солидните гласове, когато ние влязохме и в НАТО, и в ЕС. От друга гледна точка и България, и Румъния вече функционират като де факто членове на Шенгенското пространство. Ние сме вече свързани към ШИС системата, в която работим много добре. Това са конкретни факти, които ни показват, че сме готови за влизане в Шенген колкото се може по-скоро”, каза още Пъкурецу.