Най-големият български милионер започна като просяк
Говори Петър Константинов
Така нареченият преход е евфемизъм. Това си е чиста форма на един брутален, нов, непознат досега "капитализъм". Такъв капитализъм няма, защото ние считаме за класически капитализъм онзи, който започва с Дейвид Рикардо, с Адам Смит, с класическата капиталистическа формула.
Мога да ви дам в това отношение пример. В България капиталистът Кънчо Шипков, който беше най-големият износител на розово масло в страната, и в Европа и в света, започва още като беден сирак. Той е от село Шипка, няма ни майка, ни баща – умират от туберкулоза. Той идва като 10 годишен сирак на Казанлъшкия пазар, за да проси.
Той почва като просяк, той е свръх пролетарий, той няма една дреха да облече. И той получава подаяния от местните търговци, които го карат да мете. За слуга те не могат да го наемат, защото едно 10 – годишно момче не може да вдигне и един денк. Премита нещо и му дават остатъците от храната. Така яде – и спи при овцете, защото няма дом.
В околностите на Казанлък, аз си спомням като дете, има кошари. Една от кошарите беше на бащата на големия наш художник Иван Милев, по пътя за Шипка. И там Кънчо отива вечерно време, за да се сгуши при овцете да спи.
Обикаляйки обаче, вече 15 годишен, когато го наемат за слуга, защото едно 15 годишно момче може да свърши работа, той разбира, че в Цариград Казанлъшкото розово масло се продава шест пъти по-скъпо отколкото го продават в Казанлък.
И тогава Кънчо решава да поиска един малък заем от чорбаджията. Но чорбаджията си прави експеримент. Виждате ли как се развива капиталистическо мислене? Той трябва да е сигурен в този човек. И той хвърля един алтън в сметта. Когато Кънчо вечерта мете, той вижда алтъна и другата заран го дава на чорбаджията и казва: "Чорбаджи, намерих тази пара в боклука". Това вече е доказателство.
Хвърля още една между платовете, това става в някаква пасмантерия, текстилен дюкян. Той подрежда плтовете, намира парата и на другата сутрин я дава на чорбаджията. Това вече е гаранция за заем. И му дава заем, с който Кънчо отива и купува в най-отдалечените села най-чистото розово масло.
Оттам той тръгва пеш за Цариград с 12 мускала. Един мускал има 3 грама розово масло. Върви пеш, като си купува кундури, обуща, за да може като минава през град, да си обува кондурите, за да не го смятат за разбойник. След това той ги сваля, метва ги през рамото си, за да не ги скъса, и върви пеш, бос.
Стига и продава на големите фирми в Цариград, на "Каселман", и спечелва толкова, че на другата година има възможност с тези пари да закупи 36 мускала. Виждате, стават двойно, тройно, геометричната прогресия на развитието на капитала.
И този човек постепенно разви така своята търговия и своя капитал, че през 1906 г. той изнесе от България собствено розово масло в размер на 1600 килограма. Тъй като 1 грам розово масло струва 1 грам злато, винаги това е бил горе – долу еквивалентът, този човек беше най-големият милионер на България.
Но той запази здравия си морал. Когато разпределяше на синовете си печалбите, той отделяше най-напред за "сиромашта", за църквата, за джамията /защото в Казанлък имаше много турци, а и той е ял хляб на турците, когато са били чорбаджии в магазините/ и за сиропиталището.
Едва тогава остатъкът се разделя. Това е моралът на човека, който върви по нормалния път на печалбата на капитала.
В петък очаквайте разговор на Димитър Събев с писателя и общественика Петър Константинов, председател на сдружение "Мати Болгария", автор на книгата "Червеният капитализъм".
Каква е диагнозата на българския модел? Дирижиран ли беше преходът? Остана ли надежда за българската икономика и общество?
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.