Финансовата криза през 2015
Джон вдигна телефона. Беше юрисконсултът на банката, Питър Томпсън. Той имаше драматична новина. Garland Brothers, една от най-старите банки в света, щеше да обяви фалит утре. Докато лежеше в просторната си спалня, без да може да заспи отново, Джон се опита да реконструира събитията от последните четири години ...
Така започва докладът на финансовия консултант Оливър Уиман, със зловещата тема: "Финансовата криза от 2015 г.: История, която може да бъде избегната", пише в един от блоговете на FT.
С две думи, Уиман прогнозира, че банките ще бъдат притиснати от регулации, наложени след финансовата криза от 2008 г. Не желаейки да приемат спад на приходите си, те ще се насочат към по-високодоходни активи като суровините или акциите на компаниите и индексите от развиващите се пазари, докато балонът не се спука.
Надуването на балона започва в момента и идва от пазарите на суровини. Има двата източника на търсене, влияещи върху цените на суровините: търсене за използване в производството на други стоки ("реално" търсене) и за целите на ценовите спекулации ("спекулативно" търсене). Има три основни групи участници в този сценарий. Първо, икономиките в Латинска Америка, Африка, Русия, Канада и Австралия, които са най-големите производители на суровини. В същото време Китай е най-големият вносител. А развитите световни икономики, като САЩ, наливат ликвидност във финансовата система чрез паричните си политики.
Както при всеки балон и този сценарий съдържа убедителна причина, която позволява на инвеститорите да се само-убедят, че "този път ще е различно". В този случай заблудата идва от силния икономически растеж на Китай, който създава устойчив ръст в търсенето на суровини.
Въпреки това, вече е ясно, че нарастващите цени на суровини създават инфлационен натиск в Китай, който се задълбочава още повече от това, че Пекин поддържа изкуствено ниска цената на юана спрямо щатския долар. Това прави вложенията в суровини да изглеждат като привлекателен начин за хеджиране срещу инфлация, от страна на китайските инвеститори. Паричните улеснения в развитите страни пък правят суровините привлекателен начин за инфлационен хедж за западните инвеститори. Неотдавнашно проучване сред инвеститорите, направено от Barclays, показа, че 76% от от тях прогнозират нарастване на обема на вложенията в суровини през 2011 година.
На базата на текущо завишените цени на основните суровини, производителите в страни като Бразилия и Русия имат ясен стимул да инвестират в нови проекти за увеличаване на добивите. Тъй като конкуренцията в стартирането на такива проекти ще нарасне, разходите за осъществяването им също ще се покачат, като собствениците на минно оборудване и квалифицираните работници в сектора ще използват увеличеното търсене, за да получат по-високи възнаграждения. Тъй като една част от нуждата за тези проекти не идва от реалната икономика, това ще доведе до свръхпредлагане на минен капацитет и на суровини.
Както и при предишните балони на активите, се очаква голяма част от левъридж финансирането за тези проекти да дойде от банки. И голяма част от това банково финансиране вероятно ще бъде предоставено от западни финансови институции, които ще искат да ограничат намаляването на възвръщаемостта от собствения им капитал. Т.е. ще търсят възможности за кредитиране, които са достатъчно изгодни, за да покрият поскъпването на набираните средства. Балансите на застрахователите ще играят поддържаща роля, тъй като застрахователите търсят дългосрочни инвестиции и се стремят да получават допълнителни рискови премии.
С оглед на опита им от сегашната криза, веднага щом инвеститорите започнат да се съмняват в балон на търсенето на суровини, те масово ще се отправят към изходите, което ще доведе до срив в цените на основните суровини, изоставени проекти и банкови загуби.
И тогава ще имаме банки, които трябва да бъдат спасени от държавата, защото са твърде големи, за да фалират... ами вече схванахте картината.
Разбира се, за да се окаже вярна прогнозата, светът трябва да премине през четиригодишен инфлационен супер цикъл на цените на суровините.