europe.bg

Human Rights Watch: Брюксел ласкае деспотите

Неправителствената организация "Human Rights Watch" публикува днес в Брюксел своя 21-ви годишен доклад, дълъг 649 страници, относно зачитането на човешките права в света. В него критикува Европа, че често подхожда твърде вяло и недостатъчно последователно в борбата срещу нарушенията на основните права. "Твърде често диалогът и сътрудничеството с режимите служат само за извинение, че нищо не се случва. Това е световна тенденция. "Конструктивните диалози" на Европейския съюз спадат към най-възмутителните примери", критикува директорът на HRW Кенет Рот. По германската преса.

В неделните речи европейските политици обичат да пледират за спазването на човешките права. Въпреки това диктаторите са ласкани в Европа, когато служат на икономическите интереси. В международната конкуренция за енергетика, суровини и пазари Европейският съюз бързо хвърля зад борда своите морални ценности.

Около шест години минаха, откакто президентът на Узбекистан Ислам Каримов разпореди да бъдат застреляни демонстранти в град Андиджан. Стотици хора умряха тогава. Днес управляващият авторитарно от 20 години Каримов може да направи визатата си при председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу така, сякаш нищо не се е случвало. Тогава наложените санкции срещу централноазиатската страна отдавна са вдигнати, въпреки че американската организация "Фрийдъм Хаус" (Freedom House) постави Узбекистан сред десетте най-репресивни страни в света - на едно стъпало заедно със Северна Корея и Судан.

Приемът на Каримов е само пример за полето на напрежение, в което се движи ЕС. От една страна е написал борбата за човешки права на знамената си, от друга страна следва икономически интереси. Става дума за снабдяването с енергия, суровини, за пазарите за европейски продукти или за подтискането на бежански потоци. "Европа говори с раздвоен език", критикува Рейчъл Денбър, ескперт по Европа и централна Азия в организацията "Хюман Райтс Уотч". Репресивните режими често са оцелявали само с помощта на икономическата подкрепа на Запада.

Критика наскоро беше разпалена и заради подхода към Тунис. Дълги години ЕС държеше страната на междувременно избягалия в изгнание президент Зейн ал Абидин Бен Али, за да пази европейците от африкански имигранти. От 1998 г. е в сила споразумение за асоциация между Тунис и ЕС, което поставя за основа на сътрудничеството зачитането на демократическите принципи и основни права. Въпреки че ЕС е имал изпитано средство за натиск поради своята финансова помощ, критиката на защитниците на човешките права и Европейския парламент към малко демократичните обстоятелства в Тунис остава безрезултатна. Главите относно въпросите за човешките права в споразумението за асоциация и кооперация били формулирани твърде общо и били обвързани с резултати твърде рядко, упреква "Хуман Райтс Уотч". "Така ЕС се превръща в тих съучастник на режимите", критикува Денбър.

Подобна като в случая с Тунис в момента е и ситуацията с Либия. От 2008 г. ЕС преговаря с управляващият Муамар Кадафи относно рамково споразумение, което освен политическите отношения трябва да урежда и въпросите с енергията и търговията. Основно обаче става дума за защита от бежанците. С планирано от ЕК споразумение в бъдеще ще може да бъдат връщани нежелани имигранти от цяла Африка в Либия.

Европейският парламент обаче не иска да участва в това и преди няколко дни гласува единодушно съоветен апел. "Либия в никакъв случай няма система за убежища", твърди евродепутът от Зелените Франсиска Брантнер. Освен това Триполи отказа мандат на организация на ООН за бежанци UNHCR, а правителството не ратифицира Женевската конвенция за бежанците. Да се връщат там бежанци е нарушение на международното право.

Но колко успешни са призивите на ЕП? Когато беларуският диктатор Александър Лукашенко фалшифицира последните избори и прати в затвора представители на опозицията, евродепутите изискаха забрана за пътуване за беларуски служители, съдии и служители на сигурността и замразяване на имуществото. Така Брюксел си създава проблеми, защото Лукашенко заплашва да спре кранчето на газа.
Въпреки всичко Европейската комисия отхвърли упрека, че занемарява човешките права. Според Брюксел тихата дипломация има повече успех от публичните обиди. "Хюман Райтс Уот" вижда това по-различно. "Тихата дипломация невинаги е подходящото средство да се вразумят деспотите", казва Рейчъл Денбър.