Автократи печелят превес в източна Европа
Европейският съюз насочва силите си да спасява еврото и губи поглед от други опасности. А в източна Европа демокрацията ерозира, коментира германският "Ди Велт".
Сценарият за представянето на Виктор Орбан в Страсбург можеше да се предвиди още преди дни. Всички честни европейци се кълнат в основните ценности като свобода на мнението и пресата, без чийто фундамент Европейският съюз би се разклатил.
"Виновният" унгарски премер Орбан се показа благоразумен и обеща подобрение. Все пак след шест месеца председателството на ЕС на Будапеща ще е история и неговите медийни пазители ще действат по свое усмотрение, а останалата част от Европа отдавна ще е забравила разгорещените битки от зимните дни.
Именно това фатално смесване на повърхностност и игнориране обаче разрушава тихо и сигурно устоите на Европа. Още дълго преди вълненията около унгарския медиен закон внимателни наблюдатели бяха предупредили, че партията на Орбан Фидеш благодарение на своето мнозинство от две трети строи с главоломна скорост нова държава по свой вкус. Че страната се обръща от Европа и затваря границите си навън и навътре, защото счита икономическия и психологическия национализъм за най-доброто средство срещу кризата.
Драматичното е, че такива макар и напълно различни по своето оформление развития има на много места в източна Европа. В България например предполагаемият политически "чистач" Бойко Борисов строи властта си върху машинации, които трябва да се определят като подобни на мафиотските. Но реакция от Европа няма.
Сходно е и в Украйна - една държава, която само преди пет години беше оранжев пример за европейската сила, пропада в авторитарни структури от най-добрите съветски времена. А колко силен беше протестът едно време!
Днес обаче за останалата част от ЕС остава напълно незабелязано, че Чехия дава убежище на бившия министър на икономиката на Украйна Богдан Данилишин, защото неговото преследване от новото, доброто старо, поддържащо отношения с Москва правителство няма вече нищо общо с правовата държавност.
Вместо това Комисията и националните правителства предпочитат да подтискат своята общественост с тежки детайли за временни и постоянни спасителни механизми. Това говори много за състоянието на Европа.