Любимият самолет на Пентагона е китайският Стелт
В далечната 1964 г., докато законопроектът за отбраната си пробива път в Конгреса във Вашингтон, идва мрачен момент, в който изглежда, че военноморските сили на САЩ може да получат по-малко увеличение на финансите си, отколкото конкурентите им от авиационните сили. Точно тогава съветска ядрена подводница клас Ноември се появява на няколко мили от залива на Сан Франциско. Незабавно, ситуацията на бойното поле е променена, и конгресмените призовават за спешни бюджетни мерки, за да се предотврати задаващата се заплаха от Червеният флот. На въпрос по време на пресконференция на Пентагона по отношение на удобното съвпадение на събитията, началникът на флота се усмихва и казва: "Не знам. Предполагам, че просто имахме късмет."
Победата в Студената война поставя военно-промишления комплекс на САЩ в затруднена ситуация през 1990-те години, продължава историята си Андрю Кокбърн. Надеждните съветски партньори престават да играят своята роля, оставяйки на Пентагона да търси финансиране с инициативи за "партньорство" с европейците и бившите си врагове. Необходим е по-сериозен дразнител за националната сигурност, но страните от бившия СССР са затънали в локални конфликти, а все още комунистическия Китай е твърде малък. Така се ражда конспиративната теория за предполагаема заплаха от регионалните конкуренти, като Иран, Ирак и Северна Корея, които ще комбинират усилията си срещу Америка.
Приключението в Сърбия е твърде кратко, но подкрепа за исканията за повече финансиране на американските военни идва от изненадващ източник - бившият съюзник на ЦРУ от войната в Афганистан Осама бин Ладен, чиято атака на 11 септември травматизира обществото до такава степен, че на Пентагона е даден неограничен картбланш да харчи пари, за всичко, което поиска. Но и този дразнител намалява силата си и ето, че рецесията и финансовата криза доведоха до силен натиск за свиване на бюджета на Пентагона.
За щастие сега Китай е достатъчно голям, в някои отношения дори повече от СССР в най-добрите му дни.
И така икономическите конкуренти от Азия предложиха дразнещо сетивата на американците шоу на летището в Ченду с най-новите си бойни самолети, описвани като невидими за радарите "стелт" изтребител, подобни на щатския F-22.
Реакцията от страна на САЩ беше предсказуемо ентусиазирана. "От това, което можем да видим, стигам до извода, че този самолет има огромен потенциал и в някои отношения превъзхожда американския F-22, и може би дори F-35", смята Ричард Фишър, старши изследовател на Азия за военните въпроси към един от мозъчните тръстове на Пентагона.
Другите обитатели на военно-промишления комплекс разширяват хиперболата, с прогнозите, че самолетът, който изглежда огромен на снимките, може би е напълно невидим за радарите.
Американският министър на отбраната Робърт Гейтс добави и своя глас към безпокойството. "Знаехме, че те разработват самолети стелт", каза той. "Това, което видяхме показва, че те може да са малко по-напред в развитието на това въздухоплавателно средство, отколкото прогнозираха нашите разузнавателни служби."
Едва ли ще мине много време, преди лобистите на Пентагона в Конгреса да призоват за възобновяване на производството на F-22, спряно от Гейтс през 2009 г. след само 187 построени самолета.
Всичко това възкресява приятните спомени от Студената война, когато изглеждаше, че всички печелят от надпреварата във въоръжаването. Тогава американската общественост редовно беше облъчвана с новини, че съветската военно-технологична находчивост изпреварва хилавите усилия, плод на недостатъчно финансиране за въоръжаване на САЩ.
Това никога не е било вярно. Съветските бойни самолети винаги са страдали от основен недостатък - недостатъчен обхват - поради по-голямото си тегло и съответно мощност на двигателите, които в следствие имат по-кратък живот, да не говорим за хилядите други недостатъци. Например МиГ-25 е рекламиран в САЩ като самолет чудно, който може да лети на големи разстояния с 3.5 пъти скоростта на звука. Легендата свършва с дефектирането на един от въпросните самолети над Япония през 1976 г., след което се оказа, че обхватът му е една трета от обявения и двигателите му биха се разтопили ако дори и за кратко поддържа обявената скорост.
Всеки, който спекулира, че китайските самолети ще се окажат по-добър продукт трябва да знае, че китайската самолетна индустрия е основана на руските технологии, чието качество Пекин все още не може да достигне.
Една от отличителните черти на развитието на съветската военна авиация, на което китайците може наистина да подражават, е уважението към американския технологичен подход, с всичките му скъпи грешки, особено в областта на електрониката.
Ако китайците наистина са инвестирали огромни суми в разработката на подобни на F-22 самолети, тези, които са склонни да се страхуват от мощта на Средното царство, трябва само да се радват. Един F-22, който в момента е на въоръжение в американските военновъздушни сили, струва най-малко 355 милиона долара на ден. А прехвалената му способност да лети със скорост над тази на звука, без остатъчна шумова следа, не може да се поддържа повече от няколко минути. Макар несъмнено да е малко по-труден за проследяване от радарите, тези, работещи с по-голяма дължина на вълната, могат да го засекат на значителни разстояния. През 1999 г. сърбите използваха такъв руски радар, за да свалят един изтребител Стелт F-117 и да нанесат сериозни щети на друг.
Но за съжаление на САЩ, изглежда идва нов рунд на наддаване за увеличаване на и без това неприлично раздутия бюджет за отбрана, този път заради "заплахата" от китайските J-20./Андрю Кокбърн/