Цялата политическа сила идва от дулото на пистолета!?
Мао Дзедун е казал, че "цялата политическа сила идва от дулото на пистолета", пише за FT Джон Болтън, посланик на САЩ в ООН през 2005-2006 г. Може би формалният му наследник, президентът Ху Цзинтао, при посещението си във Вашингтон през тази седмица, смята че този конкретен ред в катехизиса на Мао не е важен? Напълно ясно е обаче, че Народната освободителна армия на Китай искрено вярва в думите на Мао.
Системното увеличаване на стратегическите ядрени оръжия на Китай, покупките на подводници, значителните инвестиции за охрана на достъпа до отбранителни зони и въвеждането на пето поколение изтребители, както и усъвършенстваните техники за кибер-война, свидетелстват за оперативните цели на НОА.
Западните бизнес и политически лидери с години говорят за Китай, като за "отговорен акционер" в глобалната икономика, разчитащ на "мирно развитие". Това приемливо лице Ху ще представи във Вашингтон.
Но в същото време Комунистическата партия на Китай има безспорно господстващо положение в страната, като НОА остава най-силният елемент за налагане на това господство.
По време на среща в Пекин през миналата седмица, американският министър на отбраната Робърт Гейтс е бил свидетел на тестовете на новите китайски стелт изтребители J-20. А Ху Цзинтао едва ли не изненадан, когато Гейтс го попитал за теста, обяснил че съвпадението на изпитанията с посещението на американската делегация е напълно случайно.
Китай е наясно, че сега преговаря с най-левия, поне по отношение на ориентацията си към националната сигурност, и най-малко категоричен американски президент от десетилетия насам, смята Болтън.
Това има значение, защото Китай ще бъде силно повлиян от възприемането на американската политика и възможности за реакция. Според Болтън социалните разходи на администрацията на Обама и разрастващия се балон на националния дълг на САЩ, засилват позицията на Китай на глобалната сцена, за сметка на тази на Америка.
С оглед на тази нарастваща слабост, би било изненадващо, ако Китай не продължи категоричната си икономическа, политическа и военна експанзия. Можем да очакваме нови прояви на дискриминация спрямо чуждите инвеститори в Китай. Като търговските камари на САЩ и Европейския съюз, наскоро се оплакаха от такова отношение.
Допълнителни, неоправдани териториални претенции към съседните на Пекин в Източна Азия също са много вероятни.
Да вземем два други важни въпроса: Тайван и Северна Корея. Когато Пекин застраши Тайпе през 1996 г. американският президент Бил Клинтън изпрати две групи със самолетоносачи в Тайванския проток, като доказа ангажираността на Америка с отбраната на Тайван.
Има ли някой, особено в Пекин, който смята, че Обама може да направи нещо толкова днес? За Северна Корея Обама следва 20-годишен модел на уважение на САЩ към Китай, което позволява съществуването на един войнствен, ядрен Пхенян.
Разбира се, ако Китай усеща една Америка, решена да запази господстващото си положение в западния Тихи океан, и готова да подкрепи тази си решителност с бюджетни средства, може да бъде разубеден от прояви на нежелателно поведение. При тези обстоятелства ще са налице по-балансирани, кооперативни и в крайна сметка по-продуктивни отношения между двете страни, счита Болтън. От друга страна, ако Китай е решен да увеличи военната си сила, независимо от позицията на Вашингтон, има още повече причини САЩ да са добре подготвени.