България през очите на инвестиционните банкери

Централна и Източна Европа излезе от кризата. Това твърдение можеш да чуеш от всеки ъгъл на най-голямата банкова и държавна конференция за региона, която в момента се провежда във Виена. Очаква се ръстът на региона за 2011-та да бъде 3.8%, което е с 0.2% повече от тази година.  

България: 1/3-та от икономиката вече излезе от кризата

Според Кристофор Павлов, главен анализатор в Уникредит Булбанк, икономическото възстановяване започна още през Q3 2010. Това се дължи на два основни фактора: експортно ориентираните дружества възвърнаха своята конкурентоспособност и вече създават нови работни места; фиксираните инвестиции (инвестиции, свързани с производството – машини, земя, сгради) се стабилизираха и се очаква 2011-та да излязат на плюс. Като знак, че България е възвърнала производителната си способност свидетелства и факта, че производителността е скочила със 7.1% спрямо нивата преди кризата.

Ахилесовата пета на икономиката е вътрешното търсене

Въпреки положителните оценки, пред страната ни все още има сериозни трудности. Причина за това е слабото вътрешно търсене. Резкият спад на личното потребление през третото тримесечие на 2010 (надолу 5.9% на годишна база) илюстрира проблемите на домакинствата. Сериозна спънка са и затрудненията на съседна Гърция, която предишни години е била един от големите инвеститори в България. Уникредит вдигат прогнозите си за БВП през 2010-та на 0.1% и за 2011 на 2.8%. Очаква се тази година безработицата да падне до 8.7%, а ПЧИ да са 2 милиарда евро.

България осъществява ключово трансформиране на икономиката си

Юробанк са по-скептични за ръста през 2011-та. Те очакват повишение на БВП от 2.5%, но пък по-ниска безработица от Уникредит – 8%. От банката също са изненадани от добрите показатели на износа като си обясняват този факт с развиващите се Русия и Турция. Анализаторите са доволни, че правителството прави обрат в своята политика на растеж. Те смятат, че държавата ни осъществява успешно преход от икономика, растяща благодарение на кредити и потребление към такава, растяща от конкурентоспособност и експорт. Това е особено важно предвид това, че се случва в режим на валутен борд, а не чрез обезценяване на лева. Към този благоприятен процес банкерите добавят още един – подобреното усвояване на евросредства.По отношение на фискалната дисциплина също се чуха положителни възгласи за България, което ще помогне на страната ни по пътя към еврозоната. Правителството си е запазило няколко варианта да финансира бюджетния дефицит през 2011-та, като една от възможностите е да емитира облигации на стойност 2 – 2,4 милиарда лева.

Какво ще следят анализаторите през 2011-та

Първият момент е изпълнението на фискалната програма на правителството, което последните две години не се случва, поради скритите анекси на предишното правителство. Сега оправданието с анексите няма да бъде валидно и финансовото министерство трябва да покаже, че знае какво прави. Вторият момент са важните структурни реформи в пенсионната система, здравеопазването и образованието. Солидната фискална позиция ще позволи на властите да осъществят тези реорганизации като допълнителен фактор са президентските и местни избори в края на годината, когато на правителството ще му държат сметка за предизборните обещания.

Отново според Уникредит, България може да въведе еврото чак 2015-2016-та. За това бяха изтъкнати две основни причини: въпреки, че не е част от критериите от Маастрихт, се предполага, че за да се влезе в ЕРМ 2, трябва бюджетният дефицит три поредни години да е под 3% от БВП. Втората причина е, че трябва да прекара 2 години в чакалнята, за да може да се присъедини към  еврозоната.

Няколко мисли след два дни разговори с управители и банкери:

- Щом говорят и пишат такива добри неща за България, значи наистина застават зад думите, поради факта, че инвеститорите ще ги държат отговорни;

- Не мога да видя този преход към конкурентоспособна икономика, за който говорят от майката на Пощенска банка;

- Получих ясен отговор на дълго търсения от мен въпрос защо кредитирането в България продължава да бъде толкова трудно достъпно и той е: съотношението на кредити:депозити е доста високо спрямо развитите пазари. Причината за това идва от факта, че по преди кризата растежът е бил финансиран основно с ниско лихвен външен кредит. Когато външните капитали се изтеглят през 2008-ма, този дълг остава непокрит предвид ниските нива на спестявания на населението. Впрочем това съотношение е високо в цяла Югоизточна Европа. Това е и причината банките да стартират 2009-та година агресивните кампании по набиране на депозити;

- Очаква се лошите кредити да пикират през тази година. Никой не може да ми каже на какви нива;