Колко й трябва на Испания?
Публичният дълг на Испания възлиза на по-малко от две трети от Брутния й вътрешен продукт за миналата година. Това според държавните ръководители не се счита за особено голям проблем.
Финансовите пазари обаче се страхуват, че тази задлъжнялост ще наложи да се търсят огромни суми, които да подкрепят местните банки, въпреки, че те издържаха на стрес тестовете от миналата година. Впрочем, и ирландските банки не се представиха толкова зле, но се стигна до неприятен за тях сценарий.
През тази година системата ще се нуждае от привличането на $ 90 млрд., за да обслужва дейността си, като 45% от тази сума искат две от големите испански банки. Те гледат да не разчитат твърде много на фондовете, които Европейската централна банка би могла да им предложи, а играят на репо-пазара, който им дава достъп до краткосрочни покупки на ресурс.
Гуверньорът на централната банка на Испания Мигел Фернандес признава, че през тази година банките не могат да се надяват на повече от 10.6 млрд. евро капитал, привлечен по линия на фонда за банково реструктуриране. Инвеститорите обаче нямат колебания, че банките в Испания ще се нуждаят от пари, въпросът е колко точно. Изчислението е трудно, поради ред причини - от една страна стои суверенният дълг, а от друга спадащите печалби на банките, свитите маржове между лихвите по депозитите и лихвите по заемите, продължаващите трансформации по реструктуриране на банките.
Най-големият проблем за системата остава спукването на имотния балон. Официалните данни показват, че пазарът е само на 12.8% под своя пик.
Испанските банки са раздали заеми за 323 млрд. евро на строителни предприемачи, което се равнява на 31% от БВП. В края на 2010 година банките са провизирали кредити за 87 млрд.
Според рейтинговата агенция Moody's испанските банки трябва да разполагат с поне 17 млрд. евро допълнително, за да поддържат показателите си към сегашните им равнища, а UBS е изчислил, че те ще се нуждаят от 120 млрд. евро, за да се върне доверието в пазара.
Засега, сценарият, който стои пред Испания, очертава една крайна хипотеза, при която заради строителните предприемачи, които не могат да върнат кредитите си, банковата система бъде въвлечена в загуби за общо 270 млрд. евро. Ако обаче банките успеят да направят и половината на това, което са постигали като печалби, то ще им трябва да намерят 140 млрд. нов капитал, което е 13% от БВП на Испания, за да поддържат показателите си за пред рейтинговите агенции. Тоест дори и така да се развият нещата, ситуацията не изглежда толкова драматична, колкото в Ирландия.
Според анализатори банките имат потенциал да абсорбират загубите за сметка на бъдещите приходи, но малките банки, ориентирани повече в потребителското кредитиране, ще се наложи да потърсят 50 млрд. евро нов капитал. За да ги улесни в това, страната прие облекчение в закона за чуждестранните инвестиции, така че тези cajas може би ще се възползват от възможността да продават акции, за да привлекат чуждестранен интерес и да се справят с проблема. Economist