14 трилиона долара фискален дефицит! Ами няма никакъв проблем
Николай Киров
Предстои поредният пазарлък за между Конгреса и финансовото министерство на САЩ за повишаване на тавана на федералния дълг. През февруари 2010 г. Конгресът се съгласи да увеличи тавана до 14.3 трилиона долара. Но тъй като Вашингтон оперира с трайно голям дефицит това ниво продължава да расте. А политиците използват исканията на финансовия министър за вдигането на тавана, като разменна монета за финансиране на подкрепяните от тях проекти, което води до още по-силно увеличение на дефицита в хазната и съответно на дълга.
Според Джеймс Хамилтън: "Едно от характерните несъвършенства на американския политически процес е фактът, че Конгресът гласува отделно за дефицита и за дълга, като че ли това са две различни решения. Този странен режим позволява на конгресмените да изнудват Министерството на финансите да харчи повече, отколкото му позволяват приходите, като в същото време на висок глас му отказват правото да заема средствата, които ще са необходими за изпълнение на исканите разходи."
Ако правителството изисква от законодателите фискален дефицит за да финансира разходите си и в същото време няма право на нови заеми, Министерството на финансите ще бъде принудено да обяви фалит. Колкото по-голяма вероятност придават пазарите на такова събитие, толкова по-висок ще е лихвеният процент, който правителството трябва да плати за дълга на Министерството на финансите. А политиците, гласуващи за разходите и данъчните мерки, които довеждат до дефицита, се обявяват срещу повишаване на тавана на дълга, като с това умишлено губят доларите на данъкоплатците, само за да могат да се представят пред избирателите защитници на "консервативна фискална" политика. Всеки, който играе такава игра показва пълно неуважение към интелигентността на своите избиратели, според Хамилтън"
Но представлява ли растящия фискален дефицит и дълг проблем за американската икономика? От 1940 г. Конгресът на САЩ е повишавал тавана за дълга 78 пъти. Това е резонно следствие от растежа на американската икономика и на потреблението на американските данъкоплатци. На този фон изглежда лицемерно да се гласува дефицит от 1.3 трлн. долара през декември 2010 г., а през януари 2011 г. същите политици да заявят, че американския дълг е твърде голям.
Значи ли това, че нивата на американския суверенен дълг не са важни? В края на краищата нали правителството трябва да плати сметката? И да и не, според икономиста Рандал Врей.
"С едно кратко изключение, федералното правителство е било в дълг всяка фискална година от 1776 г. насам. През януари 1835 г. за първи и единствен път в историята на САЩ правителството се превръща в нетен заемодател, и бюджетния излишък се запазва за следващите две години, за да се натрупа това, което тогавашният финансов министър Леви Уудбъри, нарича "фонд за посрещане на бъдещи дефицити." През 1837 г. икономиката на САЩ се срива в дълбока депресия, която води до бюджетен дефицит и федералното правителство е в дълг и до досега.
От 1776 година е имало точно седем периода на значителни бюджетни излишъци и значително намаляване на дълга. От 1817-1821 г. държавният дълг пада с 29 на сто; през 1823-1836 г. той е изцяло изплатен (усилията на Джаксън); през 1852-1857 г. публичният дълг намалява с 59 на сто, през 1867-1873 г. с 27 на сто, през 1880-1893 г. с повече от 50 процента, а за периода 1920-1930 г. се свива с около една трета. Последният път, когато имаше бюджетен излишък в САЩ беше през годините на управлението на администрацията на Клинтън.
В Съединените щати се наблюдават и шест периода на депресия. Първият започва през 1819 г,, следват 1837 г., 1857 г., 1873 г., 1893 г., и 1929 г.. С изключение на излишъците по вермето на Клинтън, всяко значително намаляване на неизплатения държавен дълг на САЩ е следвано от депресия, а всяка депресия е предшествана от значително намаляване на дълга. Излишъците на Клинтън са последвани от рецесия при Буш. Изходът на тази рецесия беше намерен в спекулативна еуфория. Балоните надути по време на тази еуфория се спукаха през последните години, предизвиквайки глобалната икономическа криза.
А все още не е сигурно, че американската икономика ще успее да излезе от кризата без известен период на депресия. И дори да последователността на събитията да се раглежда като чисто съвпадение, седем периода на излишъци, последвана от "шест и половина" депресии би трябвало да повдигнат някои въпроси. А и по-малко сериозните икономически спадове в САЩ почти винаги са били предшествани от намаляване на федералните бюджетни дефицити." смята професорът по икономика в Университета на Мисури в Канзас, Рандал Врей.
Как може САЩ непрекъснато да емитират нов дълг? Като суверенен емитент на световна резервна и търговска валута, в система с плаващ валутен курс, правителството на САЩ не работи с реални излишъци или дефицити. Федералните приходи никога не са ограничени и на практика разходите не зависят от данъците, нито пък от емитирането на облигации. Ако нуждите на частния сектор са високи, Вашингтон намалява данъците за облекчаване на натиска върху счетоводните баланси на фирмите, след това правителството отчита голям дефицит и дълг. Но тъй като САЩ не могат да ограничат приходите, въпросът с платежоспособността не стои на дневен ред. Сметката на федералните власти винаги е пълна с долари.
Това не означава, че дефицитът и дългът може да нарастват до безкрайност. Номиналната стойност на дълга, претеглена през инфлацията всъщност се покачва сравнително бавно през годините и сегашният ръст на нивата е значителен, което обаче отразява дълбочината на кризата.
Стойността на долара зависи в ограничена степен от фискалната позиция на американското правителство и в по-голяма степен от търсенето на долари на световните пазари. Разбира се, на теория, ако САЩ напечатат огромно количество нови банкноти, за да финансират разходите си, доларът може да загуби статута си на резервна, а скоро след това и на търговска валута. Но количеството нови долари на пазара трябва да е наистина огромно, с оглед на скоростта на движение и обема на търсене на американската валута в глобален мащаб.
А и американското правителство не действа така. Вместо да печата долари то емитира дълг, с който замества част от парите течащи през глобалните пазари с по-бавните облигации. Този процес е полезен както за стойността на американската валута, така и за глобалната търговия, защото намалява обема на "горещите пари" в икономиката. Така се ограничава надуването на нови спекулативни балони и инфлацията, предизвикани от капиталовите излишъци. Даже, чисто теоретично може да се каже, че
САЩ емитират твърде малко дълг.
Реално поддържането на правилното ниво на дефицит в разходите е основен балансиращ акт за глобалната икономика, извършван от правителството във Вашингтон.
В същото време дефицитът се явява нещо като термостат за икономиката на САЩ. Когато икономиката изстива дефицитът нараства. Когато прегрява дефицитът трябва да намалява. А ролята на долара като световна търговска валута балансира инфлационните рискове.
Всъщност, когато САЩ боравят с фискални излишъци, те изтеглят пари от частния сектор и забавят растежа на икономиката си, като в същото време увеличават обема на спекулативния капитал в глобален мащаб. Ето защо както беше споменато по-горе, исторически периодите на нетни излишъци в баланса на американската хазна са следвани от икономически спадове. И това не е само следствие от ролята на долара като световна валута, но и от икономическия модел на САЩ, основан на силен вътрешен пазар.
Първоначално този модел се налага заради недостига на много стоки в току що получилите свободата си бивши Британски колонии. След гражданската война от 60-те години на 18-ти век и победата на индустриализиращия се Северен съюз над разчитащата на износ на суровини Южна конфедерация, САЩ постепенно се превръщат и в нетен вносител на суровини. Така доларът естествено се налага като алтернатива на тогавашната световна валута – лирата стерлинг – която е под натиск с нарастването на дълга и разпада на Британската империя. За възхода на долара допринасят не само такива очевидни фактори като войните в Европа, довели до западането на глобалното господство на страните на стария континент. Американските пари са подпомогнати от бума на социални придобивки и права в САЩ през първата половина на 20 век, които стимулира силно вътрешния пазар. Повечето от тези придобивки намират приложение в останалия свят едва след Втората световна война.
В днешно време единствената валута, която реално конкурира долара на международните пазари е японската йена, която се използва като основен платежен инструмент, наред с американските пари при международните транзакции в Източна Азия.
Въпреки силното си присъствие в суверенните валутни резерви на много страни извън еврозоната, еврото като инструмент за търговия остава до голяма степен ограничено рамките на Европейския съюз.
Тогава има ли заплаха за долара в качеството му на световна резервна и търговска валута? С намаляването на дела на САЩ в глобалния брутен вътрешен продукт ще намалява и търсенето на долари в сравнение с други валути. В момента като най-голям бъдещ конкурент на долара се очертава китайският ренминби (нов юан). За сега вътрешният пазар на най-голямата страна в света все още е сравнително малък, но с развитието на нейната икономика и растежа на потребителските разходи, парите на Пекин ще се налагат във все по-голяма степен в международната търговия и не след дълго ще конкурират йената в Азия, а някой ден може да се превърнат в следващата световна резервна валута.