kafene.net

Какво?

Десет събития и неща, които направиха 2010 г. различн

Капитал

1. Еврозоната - между промяната и разпада

Oпределено едно от събитията на 2010 г. е разразилата се с пълен размах европейска дългова криза. Опасността от фалит на Гърция уплаши пазарите и те практически отказаха да я финансират - поне не и при приемлива доходност. Това принуди през май лидерите на ЕС да предприемат безпрецедентно спасяване на страна членка, като отпуснаха 110 млрд. евро на гръцкото правителство. Натискът на инвеститорите обаче бързо се пренасочи към другите страни от еврозоната с големи дългове и фискални дефицити, като през ноември се наложи да бъде спасена и Ирландия. Сред другите проблемни икономики са още Португалия и Испания, които вече са под натиск от дълговите пазари, а притесненията се пренасят и върху стабилността на финансите на държави като Белгия и Франция. Сега пред запазването на еврото стоят редица важни проблеми. Европа трябва да реши дали да стане по-интегрирана и данъкоплатците в богатите страни да плащат дълги години дълговете на бедните, или да измисли механизъм за фалит на държави.

2. Таблетът  - медия в джоба

Таблетите са на пазара от началото на годината, но вече едва ли са много хората, които да не знаят, че това са устройства малко по-големи от смартфон със сензорен екран и без клавиатура. Прогнозите са, че до края на годината в света ще бъдат продадени повече от 19.5 млн. бройки от тях. А очакванията за 2011 са за интензивен ръст. Устройствата се използват предимно за писане на електронни писма, четене на книги/списания/вестници/браузване, малки корекции върху документи, навигация и мултимедия. Повечето от традиционните медийни издания виждат потенциала в новата среда и възможностите за по-добра обратна връзка от читателите и интерактивеност на съдържанието и вече разработиха свои приложения, чрез които потребителите могат да четат техните издания. През следващата година тази тенденция определено ще се засилва. Очаква се и първият вестник само за таблет.

3. Wikileaks - новият информатор

Wikileaks не е измислен през 2010 г., но тя определено е годината, в която сайтът и организацията зад него постигнаха идеята, заложена в началото - глобален отзвук и реален ефект върху публичното знание. С поредицата си от военни дневници от Ирак и Афганистан и грандиозния комплект документи на американския държавен департамент Wikileaks успяха да наложат нов вид работа с информация и позволиха огромен обем тайна информация да стане достъпна за максимален брой хора. Така те се вместиха в нишата между старите медии и новия потребител в онлайн епохата. Има място за голям дебат дали всичко, което правят Wikileaks, е правилно, както и дали самите те ще са устойчиво явление (всичките им разкрития от тази година са от един-единствен източник, а и след удара срещу САЩ ще е трудно да се открие подобна по размер мишена), но е безспорно, че те промениха пейзажа на новото информационно поле, което става все по-интегрирано. Тайните, дипломацията, войната и медиите бяха еднакво засегнати от този феномен.

4. 3D телевизия – скоро и във вашия хол

След повече от добрия прием на "Аватар" триизмерните филми вече трайно се настаниха в киносалоните. От началото на 2010 г. обаче те се опитват да намерят мястото си и в нашите домове. Очакванията за продажби на телевизори, поддържащи обемно изображение, за тази година бяха високи. Като че ли обаче не много от зрителите са напълно съгласни да платят четирицифрени суми и да носят специални 3D очила, за да се наслаждават на обемно изображение вкъщи. През годината този факт беше осъзнат от производителите и на пазара в Япония вече се продават телевизори, които излъчват триизмерна картина, която се гледа без очила. Те са продукт на Toshiba и към момента проблемът е, че моделите са едва 12 и 20-инчови. И двата първоначално ще са достъпни с Япония, а постепенно ще се предлагат на целия азиатски пазар. При всички положения обаче през 2011 ще има по-голям избор на триизмерни телевизори за гледане без очила, които може би ще доведат до бума на триизмерното кино вкъщи, който не се състоя през 2010 г.

5. Facebook прави пари

Възходът на социалните мрежи определено не е новина. Най-малкото защото отдавна се очакваше. Сега вече просто е факт. По-малко от шест години след създаването си Facebook например вече има почти 600 млн. потребители, а очакванията са до края на 2011 г. да прескочи границата от 1 млрд. и да задмине интернет гиганта Google. Приходите от продажби на компанията за 2010 г. са от порядъка на 2 млрд. долара (три пъти повече от предходната година и седем пъти повече от 2008 г.). Засега Facebook не се търгува на нито една борса, но според анализатори в момента компанията се оценява на около 56 млрд. долара. Първично публично предлагане (IPO) не се очаква нито за Facebook, нито за друга набираща скорост социална мрежа – платформата за микроблогване Twitter. Компанията вече има около 200 млн. потребители, а стойността й се оценява на около 3.7 млрд. долара. Очакванията са приходите от продажби на реклами за 2010 г. да са от порядъка на 50 млн. долара. И при двете компании липсва каквато и да било информация за печалбите.

6. Малък вулкан, голям проблем

През 2010 г. изригването на един сравнително малък вулкан в Исландия с невъзможното за произнасяне име Ейафятлайокутл показа нагледно колко зависим е глобалният свят от съвременните достижения в транспорта и колко подвеждащо е те да се приемат за даденост. Природната стихия постигна това, което дори тероризмът трудно би могъл да причини – приземни авиацията на Европа за дни и откъсна Стария континент от останалия свят. Основните потърпевши от вулканичната дейност, разбира се, бяха авиокомпаниите. Te загубиха близо 1.7 млрд. долара, а милиони пътници не успяха да стигнат навреме до целта си. Ако изригването беше станало преди десетилетия, ефектът на вулкана сигурно щеше да се ограничи до пределите на собствения му остров. В ерата на глобалния бизнес обаче вулканичния прах достигна, макар и не буквално, до почти всички континенти. Така пострадаха редица бизнеси, които в голяма степен разчитат на бързия транспорт на стоки и продукти - фармацията и медицината, търговията с бързооборотни стоки като цветя и хранителни продукти, IT сектора. На всички останали пък беше показано как в началото на XXI век независещите от човека природни обстоятелства могат да направят техническите постижения неизползваеми.

7. Голямото черно петно

На 20 април 2010 г. експлозия на нефтената платформа Deepwater Horizon, работеща за петролния гигант British Petroleum, причини смъртта на 11 човека и доведе до изтичането на огромни количества петрол във водите на Мексиканския залив. Една от най-големите екологични катастрофи на САЩ засега не доведе до големи промени в нефтената индустрия, която слиза все по-надълбоко под водата и става все по-рискова. Месеци след катастрофата край бреговете на Луизиана мораториумът върху дълбоководните сондажи в американското крайбрежие беше вдигнат. Ударът върху BP беше сериозен и успешният дотогава изпълнителен директор Тони Хейуърд загуби работата си. Петролният гигант създаде и фонд от 20 млрд. долара за компенсиране на засегнатите от екокатастрофата. Тепърва ще се разбере колко големи ще са исковете и глобите срещу компанията, но групата вече продаде свои активи. Въпреки сериозните трудности ВР отново е на печалба и обяви, че ще възстанови и дивидентите си от догодина. Остава въпросът дали компаниите и държавните институции ще могат да реагират по-адекватно при следваща подобна екокатастрофа, тъй като плащането на цената невинаги води до премахване на щетите.

8. По активността ще ги познаете

"Дела, а не думи", казва една стара английска поговорка. През 2010 г. българските потребители като че ли най-сетне прозряха смисъла й и започнаха да отстояват правата си. Набирането на сила на тази тенденция беше подчертано и от появата на неправителствени организации като "Активни потребители", които да канализират общественото недоволство от некачествени услуги. Значима част от кампаниите им очаквано бяха насочени главно към банковите продукти и услуги, повишаването на финансовата култура на потребителите и разясняването на правата им като клиенти. Това съвпадна и с приетите през годината законови промени, които също като цяло (поне по замисъл) бяха насочени към увеличаване на защитата на банковите клиенти.
Другата голяма група доставчици на услуги, към които потребители и потребителски асоциации насочиха вниманието си, бяха мобилните оператори. Емблематичният пример в това отношение беше проблемът с новия софтуер за обслужване на клиенти на "Мобилтел". Подмяната започна през септември и в продължение на няколко месеца потребителите на оператора не само не получаваха месечните си сметки, но и на практика бяха в информационен вакуум по отношение на това какво точно се случва и кога ситуацията ще се нормализира. И заваляха жалби...

9. Храната на хората

Какво ядем? Този въпрос бавно, но настойчиво си задават все повече българи. Първо дойдоха "новините", че в сиренето често липсва мляко, а в месните продукти соята понякога преобладава. Макар и със спорен ефект, роля в тази посока изигра и хиперактивният земеделски министър Мирослав Найденов. Резултатът беше въвеждането на българки държавен стандарт за някои продукти като кисело мляко, сирене и кашкавал и обозначаването на тези, които са приготвени от растителни мазнини с имена, които не съдържат мляко или млечен. Макар и в доброволна форма, еквивалентът при месните изделия стана стандартът "Стара планина", който обаче вече преживя първа негативна случка покрай изявления на Найденов, че в няколко продукта е открита соя.

Друга промяна от годината е, че хората разбраха какво значи трибуквеното съкращение ГМО. И част от активното гражданско общество се обедини в протест срещу идеята правителството да въведе по-либерален режим за генно-модифицираните организми. В крайна сметка той остана рестриктивен.

10. Български филми? Можело значи

"Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Не се съмняваме, че многократно сте ги чували и много вероятно сте ги гледали. Всъщност точно това е новината - тази година български филмови продукти станаха масови и привлякоха милиони зрители. Нещо, което не се беше случвало от времето на "Вчера" и "На всеки километър". Ето и постигнатите рекорди: "Мисия Лондон" стана вторият най-касов филм за годината (след "Аватар") с приходите си от 2.6 млн. лв., като в същото време е и с най-висок бюджет по заснемането - 2.74 млн. лв. А "Стъклен дом" средно привличаше пред телевизионния екран по милион и половина зрители, като в някои седмици изпреварваше по рейтинг лидера по гледаемост - турския сериал "Листопад". Успехът им до голяма степен се дължи на добре замислената и реализирана маркетингова кампания. "Мисията" използва два похвата - рекламираха филма преди прожекциите на хита на годината "Аватар" и направиха силна кампания с bTV. При сериалът освен силната му промоция финансирането на проекта бе улеснено и от т.нар. продуктово позициониране - показване на стоки срещу заплащане. Сега остава двата случая да не се окажат прецеденти, а първи птички на масовия и касов български филмов продукт.