Лондон, Париж и Берлин подмолно затапват структурните фондове
В четвъртък Германия, Франция и Великобритания са водели секретни преговори да фиксират размера на бюджета на Европейския съюз до 2020 година – научи Financial Times. Лично британският премиер Дейвид Камерън е лобирал сред колегите си по време на срещата на европейските лидери в Брюксел, с надеждата да склони поне 10 правителствени глави за идеята.
Известно е, че германският лидер Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози са се присъединили към инициативата на Камерън, но са пожелали решението им да остане в тайна, за да избягнат дипломатически скандал във време, когато кризата в еврозоната и без друго застрашава единството на Съюза.
Решението бюджетът на ЕС да се замрази на сегашното си равнище, което за тази година е 141.5 млрд. евро, със сигурност ще възмути страните – членки като Полша и България, които разчитат на структурните и фондове, за да догонят по-напредналите западни държави.
FT цитира полски дипломат: "Напълно сме мобилизирани. Не сме изненадани". Действително, поведението на трите големи в ЕС има прецедент, посочват започнати: когато през 2003 г. трите европейски сили отново се съюзяват, за да окажат натиск преди обсъждането на бюджетния цикъл 2007 - 2013 г.
Коментира се, че вече има нелегално споразумение между Берлин и Лондон, което предвижда да се запазят интересите на Франция, като не се пипа Общата селскостопанска политика, от която се изплащат субсидиите на фермерите. За Лондон като награда остава запазването на прочутите "британски отстъпки", тоест намаляване специално за Великобритания на вноската в бюджета на ЕС.
Да се запази Общата селскостопанска политика в сегашния й размер на практика означава, че се слага кръст на опитите на новите европейски страни, водени от Полша – сред тях и България – да получат равни субсидии за своите фермери с тези на западно евопейските.
Нещо повече – замразяването на бюджета на ЕС означава, че до 2010 г. за европейски политики ще се разпределя една и съща сума, докато се очаква БВП на ЕС да расте, тоест бюджетът на ЕС ще намалява като дял в европейския БВП.
Но докато се обсъждат тези възможности, Германия тихомълком е сключила друго споразумение, с Франция, и сега двете страни заедно настояват за силна Обща селскостопанска политика в ЕС. Следователно ако предложението на Камерън бъде прието, което не е невероятно, ще трябва да се посегне на кохезионните фондове, от които се облагодетелстват предимно новите страни членки.
Междувременно журналисти говорят, че Жозе Мануел Барозу бил бесен на тази инициатива на Франция, ФРГ и UK, още повече, че той е оставен извън играта, докато формално дискусиите за новия бюджетен цикъл 2014 – 2020 г. трябва да се водят от него.
Заключението е: най-големите губещи могат да се окажат страните, които разчитат най-силно на структурните фондове.