На Борисов не му трябва дясна опозиция
Даниела Добрева
Сега
Подкрепата на "Синята коалиция" би осигурила европейска легитимност на реформите, но премиерът подцени тази възможност
На Бойко Борисов не му трябва дясна опозиция. Той упорито си отглежда това, което му трябва, а с останалия свят воюва. Една "Атака" му остава вярна, въпреки че предстои да разберем дали ще е така, когато хората на Волен Сидеров усетят, че потенциалът на ГЕРБ е привършил.
Година и половина след парламентарния вот все по-набиващо е впечатлението, че управлението цикли на едно място като надраскан диск, който е запомнил само рефрена "всички ми пречат". И докато на никого не му пука от критиките на БСП, то недоволството на "Синята коалиция" хич не е за пренебрегване. Най-малкото защото ГЕРБ, СДС и ДСБ са от едно европейско семейство, дето се вика - получили са благословията на ЕНП, и от тях се очаква да държат правата линия.
На пръв поглед за сините позицията да критикуват властта е удобна. Докато "Атака" твърдо подкрепя мнозинството, няма изгледи правителството на Борисов да падне, от което никой няма изгода сега. Последните социологически проучвания сочат, че за разлика от националистите доверието към "Синята коалиция" се размърдва нагоре. Има обаче и още едно обяснение за това - нерядко в упреците на СДС и ДСБ има здрав смисъл.
Бойко даде достатъчно материал на Иван Костов и Мартин Димитров за прокарването на дебела линия между себе и тях с глупавата жалба по соца и Тодор Живков. Което пък е начин за сините да покажат, че някогашният гард на бившия Първи не може да надскочи сянката на патрона си, при това без да притежава уменията му да ръководи държавата. Но въпросната линия разделя дясното и лявото у нас, а в този случай е опит да се разцепи десницата по абсолютно измислен признак, и то 21 г. по-късно. А абсурдното в случая е, че родните политици се опитват да въвлекат ЕНП за арбитър в спора.
Изваждането на мумията от гардероба обаче е най-малкият дерт на ГЕРБ в момента. Въпросът е, че наближава мигът, в който властта ще бъде принудена да направи нещо реално или да си тръгне, защото няма да може да се оправи в батака, който постоянно забърква с нескопосаните си управленски опити на иди ми-дойди ми. Досега министър-председателят може да се "похвали" с отлагане на пенсионната, здравната, образователната и всякаква друга реформа, бюджет, който и най-големите оптимисти трудно приемат за реалистичен, и неспособност да удари по масата и да се наложи на синдикати и всевъзможни искатели.
Борисов с лека ръка пропиля шанса
да прокара трудни реформи, когато имаше подкрепата на сериозни съюзници. Едно е да гласуваш бюджет, данъчни и всякакви други важни закони с рамото на десницата, друго е да го правиш само с "Атака". Дясната подкрепа дава европейска легитимност на вършеното от правителството. А това е важно за всички, не само за партийните централи. Но Бойко отказа да го разбере. Той предпочита да се прави на обидено дете - разсърди се, че за 5 г. първо като кмет, после и като премиер сините все му играят по нервите, един бюджет в общината не му приели.
В политиката е като в брака - необходим е разумен компромис. Костов и Мартин Димитров преглътнаха част от глупостите на финансовия министър Симеон Дянков. Твърдо застанаха зад него, защото бе ясно, че тръгне ли си той, бъдещето на правителството не е розово. Същото бе положението с другия вицепремиер Цветан Цветанов. Дори имотните му проблеми не възбудиха кой знае колко десния дух.
И още нещо - за разлика от "Атака" сините имат опит в управлението и се понаучиха как се действа в тежки ситуации. Тук не става дума за участие във властта. Костов вече не ще да се забърква, Мартин - също. Става дума за оцеляване на десницата, ако за партийците има значение това.
Бойко Борисов изпита на собствен гръб тежестта на старата приказка "Който трупа мъдрост, трупа печал". Въпреки че тук
думата "мъдрост" е малко неуместна
- по-скоро трябва да се разбира опит в играта на управление. Да водиш държавата не е проста работа. Поне не е като да обираш овациите на публиката след поредната брилянтна полицейска операция. От Бойко се чакат реформи, а точно те изобщо не са най-силната му страна. Някак си не му идат отръки. Затова прибягва толкова често до отказ от тях или до оправданията, че не се правят по време на криза или (най-често) че са виновни за всичко ония несретници от тройната коалиция. Ефектът от това е спад в рейтинга. И ако сега той все още се крепи на личната харизма на премиера, въобще не е сигурно какво ще се случи в края на зимата.
"Пляскате, сякаш нещо се е променило." Тези думи изрече Бойко Борисов на партиен форум в началото на 2010-а, когато ГЕРБ го пожела за неформален свой лидер. В края на годината е ясно, че нищо не се е променило, а аплаузите постихнаха.