Този материал бе любезно предоставен от Светла Василева

Лакмусът "Турция"

Месут Йълмаз: "С нас или без нас - европейците да решат
как искат да продължат"

Турция и европейското й бъдеще беше най-горещо дискутираната тема на международната конференция “Европа гледа на Изток”, състояла се на 7-8 октомври в София по инициатива на Форума за нова политика на М. Горбачов и фондация “Славяни”.

В емоционално изказване пред форума Месут Йълмаз, бивш премиер на Турция, настоящ депутат и политик с 40-годишен опит, отбеляза, че страната му все по-често се споменава в контекста на изключителната й важност за Балканите и кандидатурата за членство в ЕС.

В бъдеще Европа е тази, която ще се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от ЕС. Обратното важеше в периода от 60-те до 90-те години на ХХ век. Занапред Европа ще бъде тази, която ще настоява да приеме Турция, тъй като ще има жизненоважната нужда от нея. Не знам дали, когато това се случи обаче, Турция ще иска да влезе в ЕС. Европерспективата вече не е задължи-телна за Турция. Европа е уморена от последното разширяване. С напредване на времето Турция се научи да не разчита на еврофондовете и тя привлече повече инвестиции, отколкото ЕС е инвестирала в страната ни. Годишният ръст на БВП на нашата икономика е над 7%. Турция задълбочи сътрудничеството си със съседите, с Русия, с кавказките републики, Китай, Индия. Присъединявайки се към ЕС, нашата държава ще получи повече ангажименти отколкото привилегии. Прозрачни са намеренията на по-голямата част от европейците - Турция да бъде вързана за Запада, но да остане “буферна зона" между двата свята, положителен модел за мюсюлманските страни, силен и доверен партньор в НАТО, но не и равнопоставен член на ЕС. Нека европейците решат дали да продължат със или без нас. Турция е лакмус за ЕС – ще бъде ли той мултикултурна и мултирелигиозна организация или ще остане християнски клуб?

С тези думи, Месут Йълмаз “хвърли ръкавицата” към участниците. Ето и мненията на някои от тях:

Федерико Майор Сарагоса: Европарламентът никога не е приемал текст, който да е против членството на Турция в ЕС.

Проф. Паскал Бонифас: Турция може да издигне ЕС като глобална сила в света, поради младото си и енергично население и поради геостратегическото си положение.

Бернард Гета: Сто години една империя, която стана държава , чука на вратата на ЕС. Не съм сигурен доколко си даваме сметка, че Европа може да “влезе” в Турция едва тогава, когато Турция я повика. Сега Европа обаче казва “НЕ”! Саркози и Меркел са категорични и честни поне, за разлика от повечето защитници на идеята, Турция да не бъде приемана. Логично е, че Турция разви други партньорства. Тя ни каза “Вие ни интересувате все по-малко” – това е отговор на отхвърления влюбен. ЕС казва “НЕ” на Турция, защото се страхува от всичко и от всички. ЕС е управляван от страха. Ние сме създали обединение със сложна структура, което винаги закъснява с реакциите. В този смисъл разширяване или нова голяма инициатива ни плаши. Ние се страхуваме от глобализацията, която намалява присъствието ни в света, понижава икономическата ни тежест. Ние се затваряме в ЕС. ЕС и Русия, а добавена и Турция – това ни обърква.

Хорст Мар: М. Йълмаз демонстрира разочарованието на Турция от ЕС. 640 години съществува Отоманската империя, много повече от Римската и Германската, единствено отстъпвайки на Византийската. ЕС ще спечели в няколко посоки, присъединявайки Турция – геополитическа позиция, произтичаща от връзките й с Балканите, Кавказ и Средния Изток, както и посредник между Европа и ислямския свят. Турция има образован икономически елит и обучена средна класа. Тя може да обедини ислям и капитализъм в умерен модел и да се превърне в пример за страните от Средния Изток. ЕС говори за присъединяване след 10-15 г . Днес в Европа няма силни правителства, които да са достатъчно смели, за да подкрепят членството на Турция.

Хол Гарднър (Американски университет в Париж): За да доближим Турция до ЕС ни е необходима нова архитектура на сигурността. Една от тях е въвеждане на “асоциирано членство” в ЕС за Турция, Русия и Украйна.

Леонидас Христандопулос (Генерален секретар на BSECO): ЕС не е религиозен клуб, а политическа и икономическа организация. Никъде в документите на ЕС не се коментират религиозни въпроси. Не е състоятелно предложението за “асоциирано членство”. Или си вътре в ЕС или си вън.

Случаят “Турция” очевидно и все по-осезаемо се превръща в един от “парещите кестени” за ЕС. Рано или късно на европейците ще се наложи да се произнесат. Смело, категорично и окончателно. Дано да не е прекалено късно.

Светла Василева