Да дойдат еничерите...
Евгений Тодоров
Кризата има и добри страни.
В едно по-добро време Бойко Борисов щеше да ходи всяка вечер по банкети, а сега стои сам в Банкя, пуши и размишлява защо всичко в тази държава е прогнило.
Той и не подозира, че същото са правили преди 500 години султаните на Османската империя.
За нашите географски ширини 500 години са нищо – нещата остават почти същите или циклично се повтарят.
Та размишлявайки върху проблемите на империята, не знам си кой султан е измислил еничерския корпус.
Вече не е тайна, че задачата на зловещите еничери не е била да отнемат дете от майка, както се пее в песните – с подобни неща са се занимавали само най-некадърните от тях, а да управляват империята.
Еничарите са били нещо като балкански самураи – поне в самотата си.
Откъснати от баща и майка, баба и дядо, чичовци, вуйчовци, братовчеди, от батко и братко и т.н. те не са имали за какво друго да мислят освен за благото на империята.
Поне докато създадат свои наследници и свои приятелски кръгове.
Поредният султан в крайна сметка е разбирал, че държавата отново започва да се проваля, и емисарите му тръгвали да търсят нови, непокварени момчета сред раята.
Сред раята, а не сред тези, които вече са изпитали благата на причастността към облагодетелстваната общност.
Да си припомним първия и най-любим лозунг от митингите веднага след 10 ноември 1989 година. Той бе „Да вземем милионите от татко и Владко”.
Тодор Живков не бе свален от Горбачов. Доста преди формалната смяна първият ни партиен и държавен ръководител бе тайно детрониран в сърцата ни от Владко. И от неговите приятелчета – младото поколение на тогавашния висш ешалон.
Надойдоха нови хора, понаместиха се, пооядоха се, обградиха се със свои хора и започнаха да мислят за своите наследници.
Всеки прави каквото може за децата си.
Волен Сидеров направи от доведения си син евродепутат.
Ирен Кръстева подари на сина си първо правителствен пост – да се поощрака, после медийна група.
Бившият заместник –министър Димитър Пейчев постъпи най-благородно – вместо да краде от държавата, уреди двете си дъщери и жена си с европейски пари.
Висшите ни магистрати пък уреждат децата си като крайно нуждаещи се с имоти край морето.
Времената са неспокойни, кой каквото успее да забърши, докато е на власт, това е…
Сега вероятно някой ще попита – а когато султанът си е сменял еничерския корпус с нов, какво е ставало със стария?
Ами много просто – всички, които вече са управлявали не в името на благото на империята, а в частен интерес, са минавали под ятагана.
Реки от кръв са потичали към Босфора.
Тук- таме някой оцелял придворен е почвал да шушука, че империята ставала полицейска държава, но като усещал, че ятаганът е някъде наблизо, млъквал.
Та такива страшни неща са ставали тогава, когато не е имало демокрация по нашите земи.
Впрочем, няма ли да се сети някой и да подари на Бойко една османска история?