kafene.net

Вашето момче закъса

ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА
Новинар

Не се знае дали съдът ще осъди кмета на Сливен Йордан Лечков, но градът Сливен вече е осъден. Да се пътува сега по улиците на Сливен е изживяване, сравнимо с рали „Париж – Дакар”. Да се върви е също изпитание, градът е разкопан, улиците са мръсни и опасни.

Сливенският вятър пълни очите с прах, между зъбите скърца пясък, дрехите и обувките вече са прежалени. Това е състоянието на очаквания с години проект по ИСПА за подмяна на канализационната и водопреносната мрежа. Преди дни Лечков прекрати договора с изпълнителя на проекта. Работел некачествено.

Че този човек работи през пръсти от години говори целият град. Само че също така години наред това беше най-близкият човек до Лечков, той печелеше търговете, той строеше и строяваше в общината… До момента, в който двамата близки авери се скараха и започнаха да си вадят кирливите ризи, първо свенливо, после със замах.

Сега Лечков е кмет, отстранен от поста си от окръжния съд по искане на окръжна прокуратура, която му предяви седем обвинения. А другият е изпълнител на проект по ИСПА с прекратен договор за изпълнение. Който е имал нещо общо с европейски, проект, знае, че оттук нататък надежда за този проект няма – той ще бъде прекратен. И Сливен не само че няма да получи парите за закопаването на улиците, но най-вероятно ще трябва и да върне парите за разкопаването.

Седемнайсет подобни проекта се изпълняват в момента в страната по данни на самия Лечков. При всички останали възложител е Министерството на околната среда и водите. Сливенският случай е единствен, в който възложител е общината, тоест само тук и хлябът, и ножът са били в ръцете на кмета. Кой е разрешил подобно изключение? Кой сега ще носи отговорност, че беше избрана приятелска фирма, която разкопа града като гробища и беше изхвърлена, преди да е ясно как, кой и кога ще възстанови улиците? Кой ще носи отговорността – Лечков или този, който е направил изключението за Лечков?

Йордан Лечков е симпатичен човек, за него са направени много изключения. В последните дни на правителството на Симеон Сакскобургготски тогавашният военен министър Николай Свинаров направи изключението да подари на сливенската община 116 декара военни имоти в границите на града.

Освен тези 7 обвинения на прокуратурата срещу Лечков се води и досъдебно производство за стопанисването на тези имоти. Оказва се, че там са се нанесли и разположили близки до кмета фирми, които не плащат наем просто защото нямат договори за ползването на складовете и площите.

Аз въобще не знам, че са там, казва Лечков. И ако някой му каже, че това е много смешно оправдание, той би казал: какво значение има, че е смешно оправданието, и без това никой не му вярва… Кой ще носи отговорност за това – Лечков, който се прави, че не знае къде са разположени най-близките му фирми, или този, който му даде военните поделения по причини, свързани повече с оня гол, отколкото с тази държава.

В момента община Сливен дължи около 70 милиона лева. Това са неразплатени сметки за извършени вече услуги. Жителите на Сливен подозират, че част от услугите са били в услуга на взетия от Лечков на концесия стадион и парк „Юнак”, където за разлика от града всичко блести, най-вече новият хотел на кмета. Маята, с която бе забъркан този лукс, бяха три милиона лева, предоставени от тогавашния министър Лучано. Кой сега ще носи отговорност – Лечков като концесионер ли ще трябва да доказва откъде е имал парите за целия този разкош, или тези, които са наливали държавни пари в частна концесия?

Два дни преди отстраняването му като кмет Лечков за пореден път обясни на пресконференция близостта си с министър-председателя Бойко Борисов. Дори каза, че онова, което премиерът е заявил по повод обвиненията на прокуратурата, двамата са го уговорили заедно. Кой сега ще носи отговорност за чадъра, който всички виждаха разперен над сливенския кмет – Лечков, който кокетничеше с този чадър, или премиера, който е оставял у него впечатлението, че му е позволено да го прави.

Отговорите на тези въпроси едва ли ще чуем. Когато нашето момче оплеска положението, първото последствие е, че престава да е наше.