Как държавата стигна до ръба на фалита
Юлиана Бончева
Сега
Ако Симеон Дянков беше ЕТ или ООД, трябваше да тича в съда да обяви, че е неплатежоспособен, и да започне процедура по несъстоятелност. Защото преди дни призна, че дължи на контрагенти над 2 млрд. лева, които не може да погаси, макар че е в забава.
Дянков обаче не е управител на фирма, а на държавните финанси. Хазната не може да обяви фалит, но може да приложи оздравителен план. 60-те мерки, спрягани напоследък като някаква правителствена програма, не се радват на особена подкрепа и ласкави оценки - вижда се, че са плахи, бавни, противоречиви и не борят причините за треската, а само се опитват да свалят температурата. Значи трябва нещо друго.
Как изобщо се стигна дотук?
"В 2008 г. аз разплатих всичко и не направих просрочия, които да влияят прокризисно още тогава", обяви бившият министър Пламен Орешарски в интервю, публикувано от "24 часа" на 1 април. Датата е важна - може би Орешарски се е пошегувал, а може би вестникът е възприел думите му като първоаприлска закачка...
Орешарски казва, че бил разплатил всичко, но фактите говорят друго. Към 30 декември 2008 г. бюджетът всъщност е бил длъжник с просрочени почти 82 милиона лева. По онова време хазната буквално преливаше от приходи и правителството на Станишев за няколко седмици профука милиарди за какви ли не проекти, проектчета, бонуси за чиновници, анекси за спонсори и приятелски фирми. Остава загадка защо на фона на голямото прахосване тогава кабинетът не е изчистил забавените суми, съвсем официално признати като просрочени. Та през въпросната 2008 г. само в Българския енергиен холдинг бюджетът наля половин милиард лева!!! (А ето че сега БЕХ ще бъде закрит, след като дори баща му - Румен Овчаров, призна, че е уродливо недоносче.)
Официалната статистика на МФ показва, че през годините централният и местните бюджети редовно са имали просрочени задължения, като сумата им през последната петилетка трайно се е вмествала в интервала 45-65 млн. лева. Такава информация се събира отдавна, като се публикуват обобщени данни за всяко тримесечие. Въпросната статистика разкрива, че с наближаването на изборния й провал
тройната коалиция е изпуснала злия дух от бутилката
Така в края на 2008 г., когато икономиката още не бе повалена от глобалната криза и създаваше милиарди бюджетен излишък, затлачените плащания счупват обичайната рамка и скачат над 81 милиона. В следващите месеци официално признатите просрочия на държавата и общините към бизнеса растат и скоро се удвояват - в навечерието на изборите, към 1 юли 2009 г., вече са 166 милиона. Заложените задължения бомби продължават да гърмят и през септември забавените задължения към бизнеса вече са 361 млн. лв. Това се случва просто защото предното правителство е подписвало договори и е пускало обществени поръчки, без хазната да разполага с пари да плаща на изпълнителите.
Вярно е, че в предишните години процъфтя подписването на сделки под условие. Например пътният фонд (мутирал в агенция) смело раздаваше обществени поръчки с уговорката, че ще се плаща, когато има финансиране - като се натрупа бюджетен излишък и като ни пуснат траншове от еврофондовете. Точно тази практика доведе до голямото разбъркване на срокове и сметки и пренасянето на плащания от година в година. И когато Брюксел започна да спира едно по едно кранчетата за европари, тройната коалиция отвъртя докрай канелката на държавния бюджет. Само че кризата взе да пресушава и тази каца с мед. И така се стигна до днешното положение - хазната де факто обяви фалит, понеже има повече разходи, отколкото приходи и затъва в дългове.
Правителството на ГЕРБ обаче проспа ценно време
И Борисов, и всеки от министрите му знаеше отлично, че като влезе в кабинета си, първо трябва да извади скелетите от гардеробите. И в началото изглеждаше, че го правят - заваляха разкрития за безумните сделки в енергетиката, за лошите договори в отбраната, за скандални анекси на пътната агенция.
Но 8 месеца по-късно наследството на тройната коалиция продължава да сюрпризира министрите. Премиерът говори за неподозирани борчове за над 2.16 млрд. лева, скрити по чиновнически чекмеджета. В същото време в официалните справки се посочва, че безспорните забавени задължения на държавата и общините към момента са около 550 млн. лева. Останалите около 1.6 милиарда са спорни, съмнителни и представени на вниманието на Темида.
Изобщо не е вярно, че няма писани правила и механизми, за да няма подобни договори. Има ги, само че са сритани в мазето. Помните ли как много фирми пропищяха от нечестни обществени поръчки за ремонт и строителство на шосета, а министрите Орешарски и Гагаузов твърдяха, че всичко е наред? И когато ЕК спираше фондове, същите министри обясняваха, че не било заради корупция и обръчи, а защото еврочиновниците си търсели жертвен агнец, за да имитират бдителност и успехи в контролната дейност. Такава беше политическата воля на тройната коалиция -
тя смачка и сетните останки от почтеност у администрацията
Кой чиновник ще уважава правилата и ще търси нарушения, ако собственият му министър непрекъснато дава нишани, че прекаленото взиране в разни договори и сделки не е желателно!?
Но и сегашното правителство има много трески за дялкане. Номерът с наследството вече не минава. Къде са обещаните от кабинета "Борисов" списъци с договори, които плачат за прокурор и за разваляне? Къде е регистърът на заварените съмнителни договори по обществени поръчки? Къде са обявени плащанията, които са безспорни и хазната все пак има намерение да плаща?
А в коя графа попада договорът с "Главболгарстрой" за строителство на нова спортна зала в София? Премиерът Борисов се похвали, че бил смъкнал цената от 108 на 90 млн. лева. А защо изобщо трябва да се харчат толкова пари сега, при положение че държавата и без този договор е затънала до шия в просрочени задължения? Защо Борисов не замрази тази заварена сделка? Защо първо не провери дали залата не може
да бъде изградена за 60 милиона?
Колко неустойки събра Плевнелиев досега от строителни фирми, които хем са се забавили, хем са направили некачествени пътища или са си "оставили ръцете" в ремонта? Ако не са виновни строителите, колко проектанти са наказани за лошо свършена работа? А колко надзорници са глобени, задето, вместо да бдят за качествено изпълнение, са съзерцавали сговорчиво в очакване да си приберат хонорара?
Между другото във всяко министерство и държавна агенция работят звена за вътрешен финансов одит. Тяхната работа е именно да проверяват и засичат далавери и пробиви във управлението на обществените пари. Ясно е, че тези звена са били поощрявани да не си вършат работата предишните години.
Но кой им пречи да работят сега?
Изглежда, българската система за финансов контрол не работи. Агенцията за финансова инспекция може и да работи, но не личи много. АДФИ е една от най-потайните и мълчаливи институции в държавата. Вижте какво се случи със Сметната палата. Управлението на тройната коалиция направо изпили зъбите и ноктите на върховния контролен орган в държавата и одитите на палатата започнаха да минават с бръснещ полет над минирани с корупция обекти, а в докладите й фактите все повече потъваха в море от общи приказки. Така напоследък се появи новата мода - повторен одит. Понеже се оказа, че проверките на уж независимата Сметна палата са силно зависими от политическата конюнктура - първият одит на финансовия отчет на Министерския съвет за 2008 г. не намери поводи за забележки, но през август 2009, вече в мандата на Бойко Борисов, Сметната палата внезапно се излекува от късогледството си и реши, че отчетът на Станишев за 2008 г. е неверен. Подобна мистерия се получи и със строителното министерство - веднъж от палатата проверили отчета на Асен Гагаузов и го заверили безпроблемно, но по настояване на следващия министър Плевнелиев започнало ново четене на същия финансов отчет и, хоп, изскочили едни разминавания с... 1 милиард лева и отгоре.
Едно е ясно е - системата на контрол и грижа за парите на данъкоплатците радикално и генерално трябва да се промени и подобри. Иначе и през 2011 г. ще слушаме Бойко Борисов да оправдава неуспехите си с лошото наследство от тройната коалиция. Полза - никаква.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!