Какво наистина си струва да оставим на потомците си
Най-доброто, което можем да оставим на децата си: добродетел, честност и пестеливост
Древните мъдреци вярвали, че истинското наследство не е злато или имоти, а морал, добродетел и пример за честен живот. Историите на Шу Гуанг, Сяо Хъ, Ян Джън и други показват как духовното богатство надживява материалното. 1
В тази статия, публикувана на 1 en.minghui.org, се разглежда какво наистина е ценното наследство, което можем да оставим на децата си — не богатство, а добродетел, честност и пестеливост.
Шу Гуанг: „Богатството прави децата лениви“
Шу Гуанг, уважаван учител и наставник на престолонаследника по време на династия Хан, получава злато от императора и решава да го изразходва в угощения за съседи и приятели. Когато децата му се оплакват, че ще останат без наследство, той отговаря:
„Ако имаме земя и трудолюбие, няма от какво да се боим. Повече богатство ще ги направи лениви. Мъдрият с богатство губи вдъхновение, а невежественият — прави грешки.“1
Сяо Хъ: Да избереш скромност пред показност
След падането на династия Цин, Сяо Хъ избира да закупи скромна земя за потомците си. Той казва:
„Ако са мъдри, ще живеят пестеливо. Ако не са, скромният имот няма да ги изкуши.“
Синовете му стават маркизи и живеят достойно, без да се поддадат на алчност. 1
Ян Джън: „Честността е най-доброто наследство“
Ян Джън, управител по време на Източна Хан, отказва подкупи и живее скромно. Когато го съветват да натрупа богатство за децата си, той отговаря:
„Най-доброто, което мога да им оставя, е да бъдат горди, че са потомци на честен човек.“
Синовете му стават уважавани управници и учени. 1
Фан Янцян: Беден, но щастлив
Фан Янцян, въпреки че произхожда от богато семейство, раздава всичко в помощ на роднини и приятели. Живее скромно и казва на сина си:
„Аз съм единственият, който обедня като държавен служител. Но оставям ти честност и добродетел.“
Синът му, Фан Сюанлин, става велик канцлер на династия Тан. 1
Съветът на Съма Гуанг
Съма Гуанг предупреждава, че натрупаното богатство без морално възпитание се прахосва за няколко години. Истинското наследство е:
„Добродетел, честност и пестеливост — това е, което остава и благославя поколенията.“1